Според декларация на СЗО в близкото минало тютюнопушенето бе обявено за враг № 1 на човечеството. Мина малко време, нарочиха за по-по-най враг стреса; напоследък заклеймяват със същото определение затлъстяването.
Къде е истината?
Тя е съвкупна; комплексна, както се биха изразили умните глави..
Активистите на СЗО май са забравили други техни собствени постулати, също правилни: че заболеваемостта, продължителността на живота и смъртността на хората в 40% зависят от генома (съвкупността от гените на майката и бащата; по-точно казано, както биха искали неолибералите- соросоиди – Родител-1 и Родител-2); в 30% – от собственото ни поведение (здравословно или неразумно нездравословно, подкопаващо здравето ни: въпросните “7 здравни гряха”, както ги определям аз: тютюнопушене, затлъстяване, стресово поведение, обездвижване, нерационално хранене с мазни, пушени и запържени храни, прекомерна употреба на алкохол, приемане на наркотици), в 20% – от околната среда (вредни емисии и запрашеност на въздуха, шум) и само в 10% – от състоянието на здравеопазването.
Да добавим към здравословното поведение: позитивизмът (добро, ведро настроение, без злоба, завист, омраза и други негативни чувства, които карат клетките да отделят свободни радикали – а те ги малигнезират, т. е. израждат злокачествено), общуването (най-сигурното средство срещу Алцхаймер), редовните сексуални взаимоотношения (те са най висшата форма на общуване между хората, осигуряващи им 6-8 години по-дълъг живот, спокоен сън, уравновесен характер, гладка кожа, повишен имунитет и защитни сили, два пъти по-рядко рак на простатата и на маточната шийка, изпитване на радост чрез отделяния при оргазъм серотонин – хормонът на щастието).
Всички столетници, без изключение, си лягат рано, не се карат с никого, живеят далеч от шума и напрежението, сиреч – без стрес, пийват по малко червено вино и, най- важното, подчертаваме – най важното: непрекъснато работят и се движат. “Нямам началник, нито часовник и не се спирам; непрекъснато ходя и работя нещо, каквото и да е”, ми сподели столетник от смолянското село Могилица. Под “часовник” той разбираше стреса: да се притесняваш да не би да закъснееш занякъде; под “началник” – пак него, защото няма кой да те наблюдава какво правиш, да те контролира и да изисква отчетност). Освен това: никакъв ламтеж за т. нар. “кариерно развитие” и домогване до по високо възнаграждение – това също си е стрес в истинския му вид. “Два пъти по-малко ядене и два пъти повече движение!”, допълни го друг дълголетник. “Любов, Движение, Радост!” – е нашият здравословен принцип на Клуб “Родопско здраве”.
Но как да го въведем в училищата, сред подрастващото поколение, как да го обучаваме на Здравно-духовна култура? Решението е просто: МОН и МЗ да издадат съвместна заповед за прилагането ѝ; децата да започват учебните занятия със сполучливо наричаната в близкото презряно минало, но редовно провеждана “ведрина” (защото звучи социалистически, а?), да влизат в час с възрожденска песен на уста (пак мирише на социализъм, мамка му), да не бъдат агресивни (всеки ден ни съобщават за побоища на по-малките ученици; и защо да не го правят, като гледат по телевизиите битките с голи юмруци на съвременните гладиатори?), да се обичат и уважават взаимно, да не пушат, да не употребяват алкохол и наркотици?
Вместо това от Брюксел хистерично ни натискат да въведем Истанбулската конвенция, която в превод означава опорочаване на децата от най-ранна възраст, агитирането им да си сменят пола и да приемат някой от препоръчваните 33 пола (само не и мъжки и женски, защото това е позорно и не е евроатлантическо); да не уважават семействата и майка си и баща си (ох, пак пардон: политкоректните им названия са Родител-1 и Родител-2).
Но думата ни беше за стреса. По цял ден медиите са заети със земетресенията; дори и при най слабото люшване на земята от мащаб 2,2 по скалата на Рихтер, сайтовете, газетите и телевизиите изпищяват: “Земята пак се тресе”. Целта е да настръхнеш от ужас – и да им отвориш файла. Де що има смъртен случай в болница, също е разнищван от сутрин до вечер: упорито и с наслаждение се нищи вина у лекаря, а не у фатално закъснелия да го потърси пациент. Слава, Богу, Ковид-19 вече почти не се споменава, а и хората явно претръпнаха от него. Но колко си увредиха здравето или направо отидоха на небето от прекомерните, още неизучени ваксини?
И като реакция на това “чудесно наслаждение”, по израза на Иречек, което медиите ни изпитват да плашат хората, те просто не ги слушат, не ги гледат, не ги отварят и не ги четат. И – напълно правилно!
Превенцията (предпазването) е далеч по-важно от допускането на болестта и последващото ѝ лечение.
Да, стресът е убиец. А медиите, които денонощно ни ръсят с него, както бълхите – с ДДТ, тогава какво са?
