УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
През м. ноември СБП ще отбележи 110-годишнината от основаването си. Ще има тържествено събрание, високи почетни гости, напитки. Чудесно, така е редно!
Но мене, като специалист по социална медицина, ме интересува следното:
От над 800-членния състав на СБП какъв е процентът на жените и на колегите над 75 години (това е началото на старостта, според класификацията на СЗО). Точно те от какво боледуват, имат ли възможност да се лекуват своевременно и правилно, както и да се възстановяват; какви са им доходите?
СБП би трябвало да им издейства облекчени условия за достъп до висококвалифицирани лекари, лечебни заведения и балнеосанаториуми. Би могло да иска съдействие за целта не само от Министерството на културата, а и от банкови и други финансови институции.
Изобщо, има ли СБП Социална програма за своето членове, особено – за застаряващите, вкл. И възможности за настаняване в Домове за възрастни хора и в хосписи? И впоследствие съответно да ги подпомага?
Добре би било да се учреди една Работна група за допълнение на Устава на СБП, където да залегнат и социални постановка. Освен това, крайно належащо е ръководството да бъде разширено с двама зам.-председатели, за да подпомагат и допълват председателя. Физически и морално невъзможно е той да извършва цялата дейност и да ѝ бъде на върха еднолично. В никоя НПО няма само една представителна фигура.
Давам тези предложения без подробна разбивка, просто като тема за размисъл от председателя и членовете на УС.
Бъдете здрави!
