Колеги от УС на СБП,
Прекрасно Открито писмо на Атанас Семов във в. “Словото днес” – за изхвърлените родолюбиви текстове от учебниците на децата ни, за липсата на думи като Отечество и Родина и пр., да не го цитирам.
Нима аз ви писах друго през август (плюс предложения за допълнения в хитрия и подъл Устав, узаконяващ властта на един-единствен човек и неговата неутолима жажда за отличия и награди)? Колко пъти му предлагах да организираме Кръгла маса или поне пресконференция по темата? Отгоре на всичко е и дребнав и отмъстителен: забрана да ме печатат в “Словото днес”, липса на покани за събития и пр. Суета сует. Панта рей, колега. На всички ни трева ще расне над прахът, но какви дела ще оставим след себе си? Грамоти в рамки? Най-важната предпоставка за загиването на България, освен икономическата, е нравствената криза и липсата на историческа памет.
Издадох на собствена сметка за втори пък проекта си за учебно помагало по Здравно-духовна култура “Мила Родино”; скоро ще го представим в БЧК; те ще поканят и министрите (или техни представители) на МОН и МЗ, директори на училища и пр. Вече изнесох и една лекция по темата във Френската гимназия.
Хайде, УС да предложи на МОН или поне на Столичния инспекторат да ни организират лекции по родолюбие (изхвърлените текстове – “Епопея на забравените”, “Записките” на Захарий и пр.). Празненствата вече отшумяха.
“Вехнат и чезнат делата човешки. Остава да живее само словото”, казва древногръцкият драматург Пинар. Знам, че пак няма да ми отговорите. Не се вълнувам – никога не съм бил в ничие обкръжение на временен велможа, не се и натискам.
Мен ме вълнува само изчезващата ни Родина.
