Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещи,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам –
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отиде младостта.
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори!
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
Евтим ЕВТИМОВ
