На VI конгрес на БЛС бяха повдигнати редица нерешени въпроси, които от десетилетия продължават да стоят пред организацията и съсловието ни. Да ги обобщим накратко.
- Агресията спрямо медици, проявявана от малокултурни индивиди, обикновено под въздействието на алкохола или дори наркотиците. Така и не проработи инициативата “С добра дума против агресията”, защото насилникът от блага дума не разбира; той се вразумява единствено от контранасилие. “На зла круша – зъл прът”; какво по-ясно от тази народна мъдрост? Преди 15-тина години настоятелно предлагах към чл. 131 от НК (санкциониращ със завишени наказания насилието срещу изпълняващи служебните си задължения полицаи и магистрати) да бъдат включени и медицинските специалисти; най-после министър Десислава Атанасова прие идеята и тя много бързо стана факт. (Хронологията може да бъде проследена чрез съответните публикации в моя в. “Български лекар.) Впоследствие министър Ананиев и главният прокурор Цацаров сключиха споразумение, съгласно което насилниците срещу колеги да бъдат незабавно подвеждани под съдебна отговорност; доколко то се изпълнява, не ми е ясно. Ясно е само едно: приматите явно не се вълнуват от този чл. 131 или, по-вероятно, изобщо не го познават. В края на краищата, нали в техните махали битуват социални сътрудници, които уж щяха да изнасят здравни беседи, да следят за имунизациите и пр.; а, доколкото ми е известно, получават и някакви парични стимули? Е, защо да не разясняват и този чл. 131?
- Наказанията срещу провинили се колеги също е затънал в блатото въпрос. За кой ли път трябва да се убеждаваме един другиго, че лекарите не са безгрешни, нито светци; и сред тях се намират нарушители на етичните норми, които ЦКПЕ най-после трябва да определи. И ако защитаваме прекрачилите прага на добрата медицинска практика и морала, следвайки народната мъдрост “Гарван гарвану око не вади”, то всъщност оставяме калта, хвърлена върху цялото съсловие, което в общи линии е високо квалифицирано и етично. Адв. Пл. Таушанов изнесе фактът, че ежегодно Етичната адвокатска комисия лишавала от права за 1 година 40-50 адвокати (това ми се струва невероятно и едва ли е истина), но явно законът ѝ дава право. Нееднократно съм предлагал на БЛС да иска подобна реална сила и за ЦКПЕ чрез съответните допълнения в ЗСОЛС. Иначе “волейболът” между ЦКПЕ, прехвърлящ жалбите до съответните РКПЕ, ще продължава до безкрай, а досега не ни е известен случай някоя РКПЕ да е санкционирала свой колега, водейки се от упоменатата кри- воразбрана поговорка за птицата с неприятния грак. Имаме достатъчно опитни колеги и юристи, които да направят съответните предложения, но в този ѝ вид ЦКПЕ – нека да си го признаем! – е неефективна и недействаща.
- Продължаващото обучение беше любима тема на покойния проф. Ал. Чирков. То така и не проработи. Навремето министър Славчо Богоев (банков дилър; добър като човек, недоразумение като администратор) пусна някаква ялова Наредба, според която всеки лекар, независимо от специалността и ранга си, от ОПЛ до академик, трябваше за 3 години да набира 150 кредитни точки, независимо от какви дейности: курсове, някакви неясни лекции, прочетени статии (?!?) в западни списания, участие във форуми, пък дори и на фармацевтични фирми. В този смисъл офталмолозите можеха да набират точки, ако само влязат на хирургичен конгрес, кажат на регистраторките “Аз съм вашата леля” и си платят таксата за участие и получат бележката-фетиш.
Най-същественото тук беше, че всички РЛК в страната бяха приканени (чети: почти задължени) от Председателя да купуват за своите членове книжки джобен формат с дебели картонени корици и 4 тънички листчета, където тези точки да им бъдат вписвани. Естествено, тези ерзац-документи бяха отпечатвани в неговата печатница в Смолян и струваха по 10 лв бройката; лесно може да бъде изчислена пемалбата му при поне 20 000 практикуващи лекари. Още по-странното в тази славчова Наредба беше, че не бе предвидена каквато и да е санкция за колегата, неуспял да набере свещените 150 кредитни точки: ще му спира правата ли, ще му отнема дипломата ли, ще го бият ли…
Така че въвеждането на другата дъвкана и предъвквана тема – задължителното продължаващо обучение, трябва добре и внимателно да бъде обсъдена от УС и ЦКПЕ, за да не бъде отново провалена.
