“Почитай лекаря с чест…”, наставлява ни Библията (Книга на Иисуса, син Сирахов).
Едва ли пациентите ни са чели Свещеното писание; особено пък – онези, които не са осигурени и търсят “Спешна помощ”, защото там ги преглеждат безплатно.
За побой на лекаря или ругаенето му в Библията няма и дума. Но пък как обичат да го правят – с наслаждение. Защото е безнаказано.
Преди 10-тина години, след дълго настояване (с писма до здравните министри и статии във в. “Български лекар”) успях да придумам министър Десислава Атанасова да вмъкне, чрез МС, допълнение в чл. 131 на Наказателния кодекс, съгласно който се предвиждат повишени наказания при нанасяне на телесна повреда на длъжностни лица като полицай, прокурор, съдия и пр., да бъдат включени и медицинските специалисти. След това имаше и споразумение между здравния министър (можеш ли да запомниш кой точно, при това текучество на пл. “Баба Неделя” 5…) и главния прокурор Сотир Цацаров: при сигнал за нападение върху тях, прокуратурата да се задейства незабавно. Въпреки всичко, агресията към лечителите не престава, дори се увеличава; вече има и един убит (фелдшер в бургаско село) от своя пациент в Здравната служба.
Неотдавна, на конференция по този проблем, организирана и сполучливо проведена от Българската болнична асоциация, той бе отново щателно обсъден, в присъствието и на депутати, зам.-министър доц. Михаил Околийски и бивши министри и зам.-министри. Всички се обединихме под заключението, че агресията не само към лекарите се засилва (всеки втори е обект на агресия – вербална или дори физическа!), но и навсякъде в обществото. Някои пациенти дори заявяват, че тръгват към лечебното заведение с нагласата сякаш отиват на война… Общочовешките ценности се изкривяват и изчезват. На дневен ред е противопоставянето (да добавим: и омразата!). Намаляват не само лекарите-специалисти, но и – и това ще бъде катастрофа! – медицинските сестри. И, още: доверието към лекаря намалява. Все повече пациенти сами си поставят диагнозите и определят лечението (пак поради същите причини: недоверието и враждебността към лекаря; а – защо, нали търсят от него помощ и облекчение?).
С огорчение колегите признаха, че лекарите нямат никакви права, за разлика от пациента (както едно време при комунизма). Здравноосигуреният може да си ОПЛ сменя през 6 месеца, но не – и той. Защо трябва да влачи в пациентските си листи неблагодарен, агресивен, нагъл и зъл човек?
Бяха дадени рационални предложения, с някои от които сме съгласни.
В коридорите на ЛЗ да звучи лека, приятна, успокояваща музика (както е в някои асансьори).
При агресия да се прилага старото постановление за дребно хулиганство: побойниците да правят тухли (не, не е смешно; в миналото биваха въздорявани в тухларниците за по 15 дни, и беше ефективно). Глобите няма да ги уплашат (а и няма да ги плащат). Напълно липсва и здравната култура!
Колко пъти трябва да настояваме пред здравните министри да се опитат да въведат, със съдействието на МОН, задължително обучение на децата ни по здравно-духовна култура? Проектът ни за учебно помагало по темата – “Мила Родино” претърпя вече второ издание. Никой от държавниците ни не иска да го погледне. Глас в пустиня.
