Навсякъде по света лекарите недостигат (сестрите – още повече). Умните и красивите глави му намериха цаката:
изкуственият интелект. Той напълно измества лекаря: вече свободно разчита изследванията, автоматично ги анализира и оттам не само поставя диагнозата, но и назначава лечението, и то – съобразено с възрастта, пола (пък дори и да е Трети…), килограмите, съпътстващите заболявания. Пъргави роботи поставят инжекции и клизми, раздават хапчета и сиропи, разнасят обедни и вечерни порции. С други думи: пей, сърце. Някои дори предричат скорошно изчезване на медицинската професия…
Само че пациентите на интелекта не са никак доволни. Не че не са му на интелекта. Просто на тях им липсва основната част от общуването с Лекаря: неговият поглед, насърчаващите думи, допирът на топлата човешка ръка, изразеното съчувствие към болката и тревогите му.
“Болният иска да го пипнеш- ме учеше баща ми. – И да го гледаш в очите.”
Правят ли това младите колеги – студенти, стажанти, специализанти? Виждаме ги в двора на болницата: намахани, дръзновени, почти до един – с дънки и… брадясали като джихадисти. На вратовете си небрежно са преметнали стетоскопи с цветни маркучи, независимо дали специализират вътрешни болести или ортопедия. Но – използват ли ги? Умеят ли да аускултират, да перкутират, да палпират – основните прийоми на пропедевтиката? Или слушалките са само за показ: “Вижте ме, аз съм лекар”?
От вратата пращат пациента направо към лабораторията или Кабинета по образна диагностика. Няма аускултация, за перкусия да не говорим, това е остарял метод. Ами снемането на анамнеза (“Добре снетата анамнеза е половин поставена диагноза”, проф. Стоян Киркович, бащата на българската пропедевтика)? Разговарят ли с пациента, разпитват ли го, знаят ли дали след изписването ще спазва режима и ще си взема лекарствата? Интересуват ли се дали има пари да си купи лекарствата и съответната диета, дали ще спазва предписанията, дали ще се възстановява (холистичната – цялостната! – медицина); има ли работа, квартира, топлина вкъщи; кой да се грижи за него, когато си отиде у дома: това изкуственият интелект, бездушният робот, няма да го направи. Батериите му в тази част са изгорели. Или, по-право – чипът.
Вече сме писали по този въпрос; ще се връщаме отново и отново към него, защото той ще става все по-актуален и тежък. Защото няма робот или изкуствен интелект, който да може да замества Лекаря, Човека! Както изкуствената кукла – живата жена… Така е, като вече няма мъже…
