35-тият здравен министър си призна, 2 месеца преди сглобката да завърти шайбата: че не е получил политическа подкрепа за реформистките си идеи, та нямало как да ги прокара. Някой да ги е чул или видял? Още от първия ден беше от ясно по ясно, че ще я кара ден за ден. Или, по-скоро – от ден до пладне.
“Не е необходимо да изядеш цялото яйце, за да разбереш дали е развалено”, казва Бърнард Шоу. То – че е шоу, шоу си е, само че съсловието доста си изпати. Най-недостойното беше категоричният инатлийски отказ на министъра да отмени безумната си антисъсловна наредба за пълна забрана на белите рецепти. Трябваше председателят на БЛС два пъти да се среща с премиера специално, за да ги върнат, макар че това стана по най-подигравчийския начин: временно, до 1 април. Защо лекарите-пенсионери да нямат право да изписват антибиотици и противодиабетни средства на самите себе си – не стана ясно; подобно унижение и безцеремонно отнемане на лекарски права няма никъде в Европа.
Ние продължаваме да настояваме да бъде узаконено правото на лекарите да си купуват лекарства за себе си само след показване на съсловната си членска карта!
Не виждаме смисъл да продължаваме да обсъждаме министъра, който храбро заяви, че се оттегля, понеже е останал неразбран и неподкрепен (не, не е проявил достойнство; просто окончателно е разбрал, че няма да го включат в ротацията). Няма да тъгуваме по този бивш член на УС и на ЦКПЕ, който унизи колегите си. Паднал не се рита. Правилно, само че публична фигура може и трябва да бъде обсъждана, за да не допусне някой друг грешките ѝ.
Сега ни остава да гадаем кой ще бъде 36-тият… (А на нас ще ни бъде 31-вият… Щото ние работим с това МЗ и министрите му от 1978 г., с шестия здравен министър акад. Радой Попиванов.) И с поне още 90 зам.-министри, един от друг по-големи недоразумения, дето танцуват само едно (че и половин) лято…
Видели сме какво и кои ли не; дано поне предстоящата изненада сега, на 6 март, да не е много горчива…
