Безспорно, всяко лечебно заведение трябва да подлежи на контрол.
Но с какви мерки и теглилки никому неизвестни инспектори обследват, по заповед от началниците си, дейността на народната болница “Пирогов”? С броя спешни пациенти, преминали – безплатно! – през денонощните му кабинети и клиники на ден, за месец, за година? С цифрата на излекуваните и изтръгнатите от сигурна смърт сънародници?
Със светлите имена на безотказните и всеотдайни, за сметка на собственото си здраве и дори живот, лекари и м. с.?
Не, със средствата, изразходвани за възнагражденията им (твърде жалки, направо унизителни за положения труд и медицинско изкуство на фона на сумите, с които биха били възнаградени в цивилизованите страни!), за необходимите апарати, ремонти, консумативи и медикаменти. Дали болницата-светиня, която е безспорна част от националната ни сигурност, е на печалба или на загуба (?!?): сякаш е цех за производство на салами, обувки или чорапи, а може би – банкова институция за оборот на пари? Нима здравето и животът могат да се измерят в каквато и да е валута? Нали Човекът бил безценното богатство, националният капитал на всяка държава (поне така твърдят заминаващите се с политика и управление)?
Но откакто псевдореформаторите, в чиито ръце не е умрял нито един пациент, напъхаха Търговията в лечебните заведения на Отечеството ни, Медицината беше заменена с бакалски тефтер. Той стана единственото мерило за “Осанна!” или “Разпни го!”. Толкова по-жалко за т. нар. Политическа класа, която е вторачена единствено в парите.
Огорчението за ръководителите и персонала на “Пирогов” от заместването на усилията и човеколюбието им със сухите халваджийски сметки, е огромно. Разбира се, това заключение важи за цялата ни държавна здравна система.
Но нищо не може да сломи кръвната група, неизтриваемия геном на пироговци; повечето от които са златният стандарт за квалификация и лекарска етика. За всички тях с пълна сила се отнася непреклонното и най-вълнуващо изречение от Клетвата на Татко Хипократ:
“Ще запазя живота си чист и почтен, както и моето изкуство.” И определението му: “Лекарят е философ, на Боговете равен!” Защото всеки добър лекар е един малък Бог в своята област: на Здравето, на Живота и на Любовта.
Та нали Медицината означава всичко това, и най-вече – Любов?!
