“И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.”
Първа Книга Мойсеева, Книга “БИТИЕ”
“Не прелюбодействай. Не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си..”
Из Десетте Божи заповеди; Втора глава Майсеева.
Книга “ИЗХОД”
“Не дължите никому нищо, освен взаимна любов, защото който люби другиго, изпълнил е закона.”
“Любовта не прави зло на ближния…”
Св. ап. ПАВЕЛ, Послание до Римляни
Любовта е дълготърпелива, пълна е с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее. Не безчинства, не дири своето, а се радва на истина; Всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко изтърпява.
Първо послание на св. ап. ПАВЕЛ до Коринтяни
“Това е моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих.”
Евангелия на ЙОАН
ПРЕДГОВОР
Лекарят и Любовта са неразривно свързани, защото Бялата професия е вплетена с най-светлото и силно човешко чувство. На тази тема съм писал и публикувал много страници – разкази, статии, интервюта; както и няколко книги – “222 любовни лекарски истории”, “111 нови любовни лекарски истории”, “За сърцата, що се любят”, “Убийте Отело!”, “Джобен гид за любовта и секса”, “Нощна птица”, “Небесното избухване” и пр.
“Любовта е силна като Смъртта!”, пише в Книга “Песен на песните” (смята се, че неин автор е самият Соломон) от Стария Завет на Библията.
В негово потвърждение си позволявам накратко да поднеса 45 къси разказа, нови или преработени публикувани, по действителни случки – любовни лекарски истории от живота, на които съм бил свидетел или са ми разказвани от колеги. Някои са свързани и с Последното Издихание – не за да плаша някого, а да напомня, че в един незнаен, отреден от Бога само за нас Ден, и ние ще го отроним. “Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда”, гласи знаменитият каменен надпис на Чъргубиля Мостич.
“Ах, до люлката детска
така близо бил гроба.
Откъде тази завист?
И защо – тази злоба?”, казва Валери Петров (д-р Нисим Меворах). Само лекар може да мисли така.
Откъде и защо, наистина? Колкото и да се пазиш, да живееш здравословно и да се залъгваш, че така бягаш от болестите, някоя от тях рано или късно, все някога ще те намери, дори и без видима причина, ще те сграбчи и непременно изведе от Виделото – това е неизбежната участ на всеки, който се е появил на Белия Свят: още с първата глътка въздух и изплакване Животът ни е връчил смъртна присъда, без право на обжалване.. .
Затова човек трябва да коленичи само пред Бога и
Майката на Децата си.
Но, също – и пред Любовта!
Защото и Господ, и Тя са тяхното Начало.
А и нали Бог е Любов?
Нека не прозвучи богохулно – но Те са равни!
Затова – обичайте,
Обичайте,
Обичайте!
И, дай, Боже, да ви обичат и вас!
Да, времената са тежки, враждебни, настръхнали, избухват войни след войни, черни облаци се сгъстяват над Майката-Земя; задава се апокалипсис – дори и ядрен! – за цялото Човечество, който ще го унищожи завинаги.
“Красотата ще спаси света!”, е казал Достоевски.
Защо е пропуснал Любовта? Ние пък да я упоменем в следващите страници. Защото нашето кредо е – Човеколюбие! Благодаря ви, че ми се доверихте.
Авторът
ПОСЛЕДНО СВИЖДАНЕ
Старият Джо бе прякорът на един от най-колоритните образи в родния ми Ямбол, където бях ординатор в Първо вътрешно отделение. Неотразим Мачо; легенди ходеха след него. Що хубави булки беше прелъстявал, що женски сърца – разбивал… Ала няма безкрайни празници: и неговият час наближаваше по реда си: ракът го бе изсмукал до кости; никого не пропуска Косата на Онази – безмилостната и неумолимата.
Вече едва дишаше, но успя да ми прошепне на пресекулки, че иска за свиждането в неделя да поканя от негово име “няколко прекрасни дами” (така се изрази), за да се простят, защото чувствал, че ще му бъде последното в живота.
Подаде ми листче с надраскани имена (явно – стари гаджета) и телефонните им номера. Подобна молба не може да бъде отклонена; изпълних я. От отсрещния край на жицата чувах изпискване, после слушалката хлопваше, без никакви обещания.
В неделята наредих на санитарките да забършат с вода и одеколон немощното, вече миришещо на пръст телце на човека, който се бе запътил към Небесата, лично му сресах оредялата косичка и дори го напръсках с дезодоранта си; няма срамни работи за Лекаря, щом са за Пациента му; нали той е “рес сакра” (“свещена вещ”), както го определя Татко Хипократ.
Човек трябва да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство! Гарант за това негово право е Лекарят.
Подпрях все още живия скелет на две огромни възглавници.
И Джо впери угасващ поглед към вратата; цял образ на Очакването и Надеждата, че някоя от жените, които е обичал, ще дойде да го помилва за последно, както се полага на Пътник към Отвъдното.
Човек не иска да си отива, без да бъде изпратен. Да те оставят сам пред кървавия вихър, който всеки момент ще те грабне и отнесе в космическото Небитие, е толкова страшно!
Така стоя през двата часа на свиждането, а оголеният му череп с пожълтялото скръбно лице се смъкваше и потъваше във възглавниците, без никоя от въпросните госпожи да дойде да го повдигне.
Всъщност, най-накрая пристигна една от тях, та го изправи и дори – погали.
Тази, която бе родила Децата му.
