Ти да видиш… С подобни задъхани заглавия-кресчендо ни заляха бг-мисирките, пардон – медиите в навечерието на сакралната дата 2 февруари. Телевизиите се надпреварваха да снимат крехкото, барнато в ярко червенцвят вертолетче, повече прилично на ливаден скакалец.или дори на детска играчка. Лично премиерът го погали по тънката шийка, а министърът, който преди месец обеща да излезе в заслужен отдих, с което зарадва съсловието си, му прочете параметрите. Чухме, че не била купена, а под наем. Но какво ли не говорят злите езици.
Първата (?!?) ни въздушна линейка засега можела да ползва само една площадка за кацане (тепърва щели да ѝ строят нови, всяка от които на стойност 120 000 лв), още няма медицинско оборудване (тук цената се премълча), нито лебедка, с която да вдига пострадали пациенти, пък май че – и носилки. Можела да лети до 200 клм (от София до Пазарджик), само не – и нощем; и, сакън, дано не е мъгливо или ветровито. Недокомплектована е и откъм персонал – ще бъде обслужвана от четирима парамедици (трябвали още двама, ама тепърва ще ги обучават).
Първа… Абе, нали от 1947 тогавашното МНЗСГ разполагаше със санитарна авиация? Имахме и самолет, и хеликоптери. Къде отидоха след 1994 г. – кой да ти каже?
Впрочем, тогава имахме и завод за производство на самолети. Май че беше в Казанлък, край Розовата долина. Но там вече няма и рози, да не говорим за самолети. Чували сме го, защото сме били наоколо селски лекар (с. Ръжена/1978). Тогава там имаше села, пълни с деца. Днес няма нито села, нито деца. Така беше в цялата страна.
Какво остава за самолети и санитарна авиация. Но пък си имаме демокрация. С първа въздушна линейка.
