Колко е чудесно, когато старите (но с млади души!) лекари напишат и издадат своите спомени и ни разкажат за своя изминат славен път, за чест на съсловието и поука на младите (ако проявят интерес…).
Винаги сме насърчавали мемоарната литература. Тя остава и като личен архив за семейството и поколенията. И не струва много – като усилия, а и като левова стойност, но и безценна – за съсловието и България.
Д-р Георги Гуторанов, вече надхвърлил 85-те, без съмнение има пълното право на това заглавие за своето преживяна и изстрадано минало – “Дългът”. Четеш, четеш – и просто не можеш да повярваш през какви перипетии и несгоди е минал още от дете. Като по чудо е оцелял от среднощните английски бомбардировки над Враца: съседната стая на къщата, в която са се подслонили, е напълно разрушена; избити са и намиращите се вътре десетки хора – а тяхната е пропусната. След Девети развива туберкулоза, но учителката му (!!) забранява да бъде изпратен в Детския тубдиспансер в Трявна, където единствено може да получи необходимото лекарство, защото… е син на престъпник, народен враг: баща му е в затвора (причината: отказва да влезе в ТКЗС). И малкият гошко 3 месеца лежи вкъщи, само под отчаяните грижи на майка си, която с народна медицина (мляко, мед, яйце, стрити черупки) успява да го излекува. Да, но за цял живот му остават последствията: бронхиектазии, което занапред ще трябва редовно, всеки месец, да потиска с антибиотична профилактика.
На вниманието на бъдещия здравен министър и на УС на БЛС.
И, ето я гаврата на министър Хинков (един от пионерите на БЛС и 2 пъти член на неговия УС, а също – и на Централната Етична комисия!): високомерното изхвърляне на бялата рецепта и безпардонното налагане само на електронната, та лекарите-пенсионери да не могат да си изписват антибиотици pro se. Пази, Боже, сляпо да прогледа! Подобна дискриминация я няма никъде другаде по света!
Едва позволяват на този “син на престъпник” да кандидатства медицина, макар да е завършил гимназия с пълно отличие (не му връчват и полагаемуя се златен медал). Спасител в случая е пак майката-златната сенчица: бъхти се от сутрин до вечер на кооперативните ниви, та разрешават на Георги, като дете на “съзнателна полевъдка” да отиде в София да следва. Цазомява се за ученическата си любов. И – пак пълен отличник. Разпределят го в с. Краводер, където обикаля – пеша, с велосипед, с моторетка, него и околните села; акушира на над 380 родилки; посещава новородените по домовете им на патронаж по 1 месец. Следват: Окръжна болница (където завежда Неврологичното отделение, създава и ръководи първото дружество на БЛС); болниците в София – окръг; курсове по акупунктура в Китай и в цяла Европа; единствената българска монография по акупунктура (претърпяла множество преиздавания), участие в мужденародни конгреси, остро спречкване с аятолаха на българското соцздравеопазване, та няколко месеца е принуден да работи в строителството (и аз бях там заради академика-член на ЦК, бел. Т. Н.).
Навсякъде – едно и също от властимащите. “Но ще си вървим по пътя, напук на душманите!”, храбро казва д-р Гуторанов.
Да, ще вървим, колега!!
И така ще е до Края…
