Лесно е да се пише за хирурзи или кардиолози: тяхната практика е интересна, пълна с драматични случаи, ежедневна битка със смъртта, тържествени победи и тежки поражения.
Какво интересно може да се намери в Дирекция “Лабораторно изследване” на една РИОКОЗ, пък била тя и столична?
В характеристиката на отдела, т. 1 – “Основна цел”, четем:
“Основна цел на Дирекция “Лабораторни изследвания” е опазване на общественото здраве чрез провеждане на ефективен и качествен лабораторен контрол по отношение на химичните и микробиологичните замърсители на храни, физикохимични изследвания на продукти и стоки със значение за здравето на човека и на физичните и химични фактори на жизнената среда.” Толкова за основната цел.
По-надолу, в справката за основните й задачи пише:
“1. Извършване на целенасочени химични, физични, токсикохимични и клинико-биохимични, микробиологични и микологични, физиологични изследвания на фактори на жизнената среда и върху продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, в съответствие с нормативната уредба по Закона за здравето, Закона за храните, Закона за водите, Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, Закона за защита от шума в околната среда, и хармонизираните от европейското законодателство наредби.”
И нке така – 9 точки, последната от които гласи: “Поддържане на пазарно-ориентирано качество на дейностите на лабораторния контрол и задоволяване на най-важните потребности на клиентите, чрез високо ниво на качеството.”
Сухо, а? Отглаголни съществителни, спазване на законите и качество, качество и пак качество. Нищо ново под слънцето.
Добре помня откриването на сградата на тогавашната СХЕИ на ул. “Ал. Стамболийски” – беше студено, духаше мразовит вятър, а 3 свещеници толкова дълго и тягостно водеха своето освещаване, без да се съобразяват с мръзнещите отпред на улицата служители, че забравих и Бога, и Царя.
Разговаряме на кафе със стария познайник Красимир Граматиков, директор на Дирекцията, за дългогодишната му работа. Той е физик, но за него няма тайни в общественото здравеопазване.
Какви са му основните проблеми?
Оказва се – шумът. Вентилационните системи, климатиците на съседите, музиката след 22,30 ч в кварталните заведения – ето, това тормози хиляди софиянци и те час по час идват или звънят тук и настояват за спешни изследвания на децибелите. Така че Граматиков и хората му ходят и по късни доби (разбира се, без компенсации на другия ден или допълнителни хонорари), констатират нарушенията, пускат си предписанията, а при повторно нарушение – и постановленията за глоби. Никой обаче не може да се справи с мощните ръмжащи и фучащи посред нощите мотоциклети, разбуждащи цели квартали и активиращи алармите на колите. (С носталгия си спомням за съществуващата навремето забрана за мотори да карат след 22 ч., за да не бъде нарушавана почивката на трудещите се. Добавям: не съм комунист…)
Оплаква ми се от поскъпналите цени на апаратурата и пробите за храните. Особено стриктни са по отношение храните в училищните столове. Само за реактивите, консумативите, подготовката на пробите, индикаторите и настройката на апаратите са необходими 300 000 лв годишно. Които трябва да се наберат от самите клиенти…
Става въпрос пак за проклетите вечни пари. Отсега нататък само те ще определят живота ни…
Допивам си кафето и бързам да си тръгна.
Нямало напрежение в “Лабораторно изследване” ли?…
