Един от най-видните наши уролози проф. Христо Куманов, добър приятел на в. “Български лекар” издаде поредната си монография “Урология”.
През ръцете ни са минавали десетки научни трудове и монографии на наши професори, но за пръв път една научно-практическа книга е написана почти белетристично – толкова увлекателно, като литературно четиво, и същевременно – убедително, с научни доказателства, ненатрапчиво поучително. Тази книга трябва да се прочете от всички колеги, занимаващи се с хирургична дейност, независимо от специалността им, а също – и от ОПЛ. Още повече, че урологичните заболявания (особено – на простатната жлеза) се увеличават лавинообразно, предвид застаряването на населението и трудния му достъп до специализираната извънболнична мрежа).
За първи път в подобна монография се публикува отделна глава за бъбречната недостатъчност и бъбречната трансплантация, което родее книгата с нефрологията и трансплантационната хирургия и организация.
Изкушаваме се да цитираме няколко абзаца от последната глава – “Хоспитализъм в урологията”:
“Специфични фактори, предразполагащи хоспитализма в урологията, са следните:
1. Сравнително по-дълъг престой на урологично болните. През последните 10 години прави впечатление, че всеки болен с доброкачествена простатна хиперплазия има едно от следните съпътстващи заболявания: сърдечно-съдови, диабет, язва;
2. Повече от 10 дни престой в урологично отделение означава възможност за възникване на хоспитализъм;
3. Като порочно правило едва ли не всеки новопостъпил болен е получавал някакъв антибиотик – великолепен експеримент за създаване и отглеждане на микробни щамове, устойчиви и към най-модерните антибиотици;
4. Наличие на дренажна тръба – става дума за неграмотно съхранение на дренажните отвеждащи тръби.
Принципни положения, които от години се стараем да въвеждаме в практиката, са:
1. Борба със замърсителите на въздуха в операционната. Пълна забрана на ръкомахането, викането, крещенето и друти движения в операционната зала. Виждали сме световни имена, които колкото пъти влизат в залата, толкова пъти се преобличат, като че ще оперират.
2. Борба срещу замърсителите на подовете в операционната зала (високотемпераментни личности обичат да хвърлят марли на пода…);
3. Ежедневно измиване на пода в операционната зала с дезифекционни разтвори и облъчване на стените с кварцова лампа;
4. Текуша дезинфекция на и около леглото на болния;
5. Периодично изнасяне на директна слънчева светлина на халати, одеала, бельо;
6. Масово въвеждане на пособия за еднократна употреба.”
Невероятна, написана увлекателно и живо, изключително полезна за практиката монография, плод на над половинвековен труд и опит в урологията, съчетани с висока колегиалност, всеотдайност и благородство!
