Човешкият мозък, най-висшето творение на Господа, най-сложната и съществена структура във Вселената, е съставен от 100 млрд неврона. Описвали са го учените от 5000 г. насам (в Папируса на Смит, датиран оттогава, многократно е описан мозъкът и неговите функции) и са се мъчели да обяснят причините за отслабването им.
Пръв Алкмеон (V в. пр. Хр.) разбира, че мястото на интелигентността е в мозъка. Платон (428-348 г. пр. Хр.) твърди: “Мозъкът е седалището на Душата!”. , а според Хипократ радостта, удоволствието, смехът идват от мозъка.
Преподавателите в първото медицинско училище в Салерно (IX-XIII в.) описват човешкия мозък чрез аутопсии на прасета. Първата публична дисекция на мозък от човешки труп е извършена в първия медицински институт в Болоня през 1315 г. от професора по анатомия и хистология Лиузи. Геният на човечеството Леонардо да Винчи извършва и описва десетки дисекции на мозъка и черепно-мозъчните нерви. Основоположникът на съвременната анатомия Андреас Везалий (1514-1564), в своя знаменит трактат “За строежа на човешкото тяло” (1543) подробно описва мозъка, обаче пръв Уилис (1664) отрича догмата му, че интелектът се крие във вентрикулите и посочва като най-висша организирана материя и източник на разсъдъка кората на главния мозък.
Но всички сме единодушни, че най-вече за мозъка важи определението “ако не го ползваш, го губиш”. Защото стареещият мозък е основният рисков фактор за болестите на Алцхаймер, Паркинсон и останалите невродегенеративни изменения и прояви. Негативно му се отразяват също и стресът, недояждането, както и прехранването с мазни храни, но най-вече – леността.
