Седмица след Националния празник 3 март ще се проведе Отчетно-изборният Събор на БЛС.
Присъствал съм (от историческото Възстановително събрание на 13 януари 1990 г.) – и като делегат, и като журналист – на безброй Събори, вкл. Отчетно-изборни. Бил съм сред първите четирима, водени от проф. Димитър Радонов, които още през 1988 г. излязохме с Декларация за възстановяване на БЛС, както и по 2 пъти член на УС – и на БЛС, и на СЛК. Убедил съм се в едно: и БЛС, и СЛК бързо се превърнаха в авторитарни организации, предани на своя вожд. Чак при Райчинов нещата като че ли се поразмиха и поомекнаха: не че човекът е толкова благ и демократичен (повече е гъвкав и избягващ сблъсъците), а защото “царува” далече, в Русе.
Къде са обаче основните принципи и задачи, които толкова романтично (и по юношески наивно) сами си бяхме задали преди 22 години? Става реч за: продължаващото медицинско обучение, защитата на лекарите, правилата за добра медицинска практика, лекарските грешки, лекарската етика, остойностяването на медицинските дейности, добрите колегиални взаимоотношения.
Да, имаме си Морален кодекс, но някой следи ли дали той се спазва? Работят ли Централната и местните Етични колегии? Работят ли Контролните комисии, които трябва стриктно да следят за какво се изразходва всяка стотинка от свещения членски внос? Приучихме ли колегите на отношение към пациентите? На колко болни колеги са купени консумативи и лекарства; колцина от младите са пратени на обучение, на конгреси и симпозиуми чрез него? (А пари от задължителния членски внос са натрупани с милиони. Къде потъват те?!)
Отговорът на всички тези въпроси е еднозначен: НЕ!
БЛС отдавна се превърна в трамплин за служебна и политическа кариера на хора с предварителна хедонистична нагласа!
Сред делегатите различаваме 3 основни групи: послушници (гласуват, без да се замислят, всичко, които им наредят председателите на Колегиите, вкл. и освобождаването от отговорност на Нанев и Кехайов от материална отговорност – хак да ви е сега воденичният финансов камък “Лекарски дом”!); безхаберници (дошли просто да си отпочинат от работата за 2-3 дни); безцеремонни кариеристи (бутайки се с лакти и нокти да се доберат до някое по-видно място, което им е нужно само за да си го изпишат във визитките, за някакъв престиж, и през целия си мандат не свършват практически нищо).
Винаги са ме отвращавали шушуканията и договорките в кулоарите от типа “Вие ще гласувате за тогоз, а пък ние – за оногоз). Никой не пита какво е свършил (и дали изобщо ще свърши) даденият кандидат, каква му е програмата, какви са му целите и намеренията, има ли инициативи някакви. Почти всички делегати гласуват така, както им е наредил председателят на РЛК, без никакво лично мнение и отношение, както партийните фанатици, по инерция: нашият да спечели, а каква ще е ползата от него за съсловието и обществото – няма значение.
Тъжното е, че в досегашните УС почти отсъстваха инициативните, волеви и смели личности с характер и харизма, които да отстояват основните цели и задачи на БЛС. Хората с лично мнение (проф. Веселин Борисов, Чолаков от Шумен) просто бяха принуждавани да си подадат оставките, за да не пречат.
Ако не се смени начинът на мислене на съсловните водачи, БЛС ще продължава да крета на опашката на националната здравна политика, с все по-нисък и сриващ се обществен авторитет, и просто ще изчезне в небитието. Проблемът на БЛС отдавна е не кой да го оглави и как ще се разпределят постовете вътре в него. А дали лидерите ще си останат на нивото на провинциални лицемерни андрешковци или ще отстояват каузите на съсловието, дали ще напипат пулса на нагласите му, дали ще се заемат с разрешаването на основните проблеми на все по-пропадащото здравеопазване: финанси, квалифицирани кадри, профилактика, човеколюбие, доверие. “Първото нещо, с което ще се заемем, е стартиране дейността на Акредитационния съвет, който създадохме към БЛС, и изработване на правила на отделните специалности за добра медицинска практика – заяви неотдавна д-р Цветан Райчинов/в. “Класа”/21 януари. – Съветът ще има две основни задачи – следдипломно обучение и квалификация на лекарите при продължително обучение. Изработването на тези правила е много забавено през годините. По тях почти не се е работило.”
Нищо ново в обещанията… Поредното хвърляне на прах в очите на хората и колегите, които отдавна не се интересуват от своя БЛС.
Ето и едно много показателно, макар и анонимно мнение по тази информация в здраве.нет: “БЛС изжуби всичките си съществени функции и никой не го брои за фактор, и не знам защо толкова упорито тези познати лица (става въпрос за Киров и Кехайов, бел. ред.) драпат ли драпат за водачи на стадото.” Ние пък знаем…
БЛС трябва да търси нов, панорамен път, да намери ново лице. Той е наша историческа гордост, и не трябва да бъде затриван, а да се преобрази. Добре би било БЛС да се раздели със своята капсулованост и високомерие, и да оглави една Лекарска или, още по-рационално: направо Медицинска камара, в която да влязат организациите на стоматолозите, фармацевтите, сестрите и дори на пациентите – защото целта на всички ни е една и съща: подобряване на здравеопазването, повишаване статута, квалификацията и възнагражденията на медиците, както и предпазването на хората от заболявания и по-ефективното им лекуване, когато се разболеят.
Ние сме малък, най-застаряващият, боледуващ, бързо стопяващ се, изчезващ, и тъжен народ в ЕС. По неофициални данни, които статистиката упорито крие, вече наброяваме малко над 6 млн души. Лекарите и нашата организация БЛС трябва да станем тяхното упование и опора. Къде сме ние?! Нека да бъдем честни пред себе си: под нулата. Кога ще се издигнем над нея?!
Но каквото си направиш сам, никой не може да ти го направи.
И всеки народ си заслужава водачите. Както и всяко съсловие!
