Най-влиятелните политици нареждат микробната резистентност сред глобалните заплахи. Акцентът е върху правилната употреба на антибиотиците. Да се знаят техните индикации, дози и продължителност на употреба. Второ – всяка държава трябва да развива собствена антибиотична политика на базата на изследване на резистентността на нейната територия. Защото микробите, причиняващи масовите инфекции като пневмонии, възпаления на гърлото, ушите и пикочните пътища, са различни и с различна резистентност в отделните страни.
Това се дължи на георгафското разпростпранение на тези микроби, на антибиотичната политиа в дадена страна, на съотношението между кансумация на антибиотиците в болниите и извън тях. Проблемът е доста сложен и трябва да се проследява потоянно – въввсяка болница, въврсеки регион на страната да се знае каква е резистонтността и микробите към кои антибиотици да чувствителни. От 13 години проследяваме много важни моменти. Първо, кои са причинителите на най-честите инфекции. От години следим инфекциите на пикочните пътища – кои микроби ги причиняват в болниците и в обществото. Това съотношение на раличните микроби е различно в отделните държави; ние вече го знаем.
Второ, знаем какви са прмените на резистентността при отделните микроби. Трябва да направим само третата стъпка – заедно с лекарите в извънболничната помощ, специалистите и лекарите в болниците да съставим ръководства за правилната употреба на антибиотиците. Отделни специалисти правят консенсуси.
На Х юбилеен Конгрес по микробиология в Пловдив ще се съберем с ОПЛ, за да изготвим първия консенсус какви антибиотици да се използват в педиатрията и в извънболничната медицина. Нашите ОПЛ вече не избързват предписването на антибиотици. Много редки са случаите на презастраховане.
В развитите страни на всяко дете с температура над 38 градуса му се взема хемокултура. Защото това е най-сигурният начин да изолираш микроба и да направиш извод за тежестта на инфекцията. По прицип обаче у нас хемокултури не се правят; има дълбоко заблуждение, че са излишни. Причината е също, че се изисква вземане на венозна кръв. Второ, трябва да я направиш, преди да си дал антибиотик, а при нас дори в болниците хемокултурите се вземат след употребата на антибиотик, даже след като той венозно е вече въведен…И затова не е чудно, че хемокултурите са отрицателни. Резултатът в 80% зависи от това как е взет материалът. Хемокултурите са много важен диагностичен метод и ако можем да убедим ОПЛ, и особено – педиатрите, да ги вземат, това значително би подобрило диагностиката и лечението на най-масовите инфекции.
