Обади ни се една жена от пловдивските села. Да се оплаче от техния ОПЛ. За съжаление, отказа да назове името му. Но деянието му е отвратително. И то – направено в навечерието на Чилови дни.
Придружила тази жена майка си (92-годишна!), за да я прегледат. От известно време се чувствала силно отпаднала, с често уриниране и пресъхнала уста, въпреки честото пиене на вода. И за децата диагнозата е ясна: тежък диабет пред кома. Но колегата дори не е погледнал жената, а се… скарал на дъщеря ѝ: “Столетница ли искаш да я правиш?”…
Сами я завели в градска болница, където я приели. Високата кръвна захар обаче си казала думата; и последващият инсулт довършил дълголетницата.
Вярно, никой не е вечен. Но нима един лекар може да произнесе подобни думи? (Помните ли безумната подигравка на горнооряховските акушер-гинеколози: “Още е живо, мамка му!”?)
Апропо, кой е председател на Етичната комисия на БЛС?
