Роден в плевенското с. Беглеж (1927 г.), завършил медицина в София, д-р Петър КОСТОВ работи в Плевен и най-много във Варна. Пенсионира се там, като зав. Рентгеново отделение в Градска болница. Автор е на няколко великолепни книги поезия и публицистика, които сам илюстрира.
Интерес за нас представлява есето “Вместо със слушалка и скалпел – с перо”, в което с основание твърди: “Лекарското съсловие е дало на човечеството големи и известни писатели. Защото лекарят е най-близо до човешката болка и човек се разкрива пред него с цялата си същност. А нали именно той – Човекът, е най-голямата и вечна тема на литературата?”
Всички знаем, че лекари са световните писатели Антон Чехов (земски лекар) и Арчибалд Кронин (минен и градски лекар, бордови лекар през Първата световна война). Лекари са и създателят на Рибния буквар д-р Петър Берон, както и първият български вестникар (в. “Българский орел”) – д-р Иванчо Богоров. Но далеч не на всички ни е известно, че лекари са също и: Св. евангелист Лука; Сервантес (военен хирург, “поради бедност, макар и аристократ, станал лекар”, гласи биографията му); Фридрих фон Шилер (военен хирург, майор); Артър Конан Дойл (лекар във военно-полева болница през Англобурската война); Съмърсет Моъм; Михаил Булгаков (също военен хирург – на руско-австрийския фронт през Първата световна война, после земски лекар, лекар и на гр. Вязма); Колин Макълоу (авторката на знаменития роман “Птиците умират сами”).
