Вий идвате с лица от звук – обичам
лицата ви – живота ви голям!
… чудесния ви звук, и цвят, и вкус!
Христо Фотев, „Възхвала на думите”
Алфред Коржибски (1897-1950) е полски философ, роден и учил във Варшава, живял, работил и умира в Лейквил, Кънектикът, САЩ – той е основоположник на философия на познанието (обща семантика): човешкото познание е ограничено от структурата на мозъка и от структурата на езика.
Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия, и им казал, че иска да хапне малко. Взел си бисквита, предложил на студентите и някои от тях също хапнали бисквити. След това, Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише Dog Cookies (Бисквити за кучета). Студентите били шокирани – тези, които яли бисквите, отишли да повърнат. “Току що ви демонстрирах, че хората ядат не само храна, но и думи. И често, вкусът на думите е по-силен от вкуса на храната” – казал Коржибски.
“Ето думата” (Ecce logos!) – перифраза на “Ето човекът” (Ecce homo!) в евангелието на Йоан 19:5. ,,В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово… – са първите думи, изписани с български букви от Св. Кирил – Константин философ през 855 г.” – това е част от мотото на статията ” За азбуката или големият български ход,” написана от Кина Къдрева и публикувана в електринното издание “Литературен свят”).*
Възхитително, въпреки че някои от нас забравят да се възхищават, ние вече 1157 (хиляда сто петдесет и седем) години изписваме мисли и чувства с българската азбука – първоначално наричана ,,глаголица,” след това на името на Св. Климент и Св. Наум – ,,климентица” и ,,наумица,” днес популярна в света като ,,кирилица” (Cyrillic alphabet). С нея Паисий Хилендарски написа за ,,добромъдрите” ,,История славянобългарска,” Иван Вазов – ,,Аз съм българче,” Пейо Яворов – ,,Две хубави очи,” Христо Фотев – ,,Бях на самия връх на мойта мъдрост,” доцент д-р Коста Костов – ,,Писането дори върху етикет за създърма трябва да бъде отговорно и честно. Няма грозни думи! Има грозен контекст, породен от безсмислено подреждане на думите.”
За подреждането гениално го е казал (и) Моцарт – на въпрос, как създава музика, той отговорил: ,,Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат.” Сега остава ,,много простото” за гениите и най-сложното за мен (може би и за някой от вас, любомъдри читателю”): подреждане наблизо на думи, които се обичат. Не на думи, които се мразят, обругават, ненавиждат, иронозират, арогантстват… Забравили послания, където за първи път се срещат Слънцето, Науката и Душите:
Напред! Науката е слънце, което във душите грей! – химн на всички български училища, написан от Стоян Михайловски на 15 април 1882 г. в Русе.
Защо, така изписани и изпявани, тези свещени думи започнаха да напускат душите ни, е тема за размисъл – и тревога. Ето епизоди от нея: на 24 май тази година поздравих приятели – българи и чуждестраннци – с 1157-мия рожден ден на нашите букви. Повечето приятели споделиха с уважение празника. Думите на двама български приятели обаче не бяха подредени с обич** – нямаше да им отговоря с Et tu, Brute?, ако и двамата не бяха високо образовани, ерудирани хора, единият (68) – голям в българската писменост, другия (32) – учен в световната биомедицинска наука, работещ в чужбина.
Думите на първия приятел: „Георги, благодаря за вниманието, но не заслужавам подобни антибългарски внушения. Християнството прогони родните ни богове, гръцката азбука ни вкара в чужда, враждебна култура. Проблемът е, че ние празнуваме поробването като освобождение. Вярвам в светлите ти въжделения, но не ги споделям. Желая ти просветление. Бъди щастлив!”
Думите на другия приятел: „Сътворяването на мит, че Кирил и Методи са измислили българската азбука е безобразно и срамно нещо, при положение, че 22 от буквите са идентични с букви на коптската азбука в Египет от IV век.”
Думите на третия приятел (57) – високостойностен лекар – бяха на страната на писателя и учения, но изписани балансирано и с обич и уважение към българите.
Европейският съюз прокламира, че триъгълникът на знанието, формиран от науката, образованието и иновациите, ще осигури икономически растеж на Европа. За да станем стойностни участници в този процес, крайно време е любознанието на българите да стане държавна политика – да бъде стимулирано и приоритетно финансирано в детските градини, училищата и университетите. Защото нашите първоучители ни завещаха триъгълника на Слънцето, Науката и Душите – много преди Брюксел и Лисабон да ни посочат триъгълника на знанието.
