Всяка седмица от една кабеларка един възрастен намръщен, страховит, ококорен, плюещ, ръкомахащ и крещящ човек назидателно размахва пръст към драгите зрители, присвоил си правото да бъде ментор на своя народ. Словоизлиянията му намират място и в седмичник с огромен тираж. Няма лошо, това е свободата на словото. Този влюбен в себе си човек разбира комай от всичко: литература, театър, музика, политика. Пак няма лошо: дай, Боже, повече такива ерудити с широка култура и обширни знания. Не се е изказал може би само относно футбола и медицината. Възрастният телевизионер, театровед, критик и науковед обаче съвсем се вживя в ролята си на вечния мърморко, недоволен от всичко и всички, критикуващ всичко и всички, прав във всичко и за всички. За него така и не се намери поне един свестен и талантлив българин. Да, много често споделям позициите му. Но толкова ли е трудно да ги отстоява с по-малко злоба и жажда за непременно смазване на противника?
Нямам нищо против критиката, тя е необходима, но е много по-ефективна, когато в нея има доброжелателство, желание за полезен съвет, а не непременно да се стреми към унищожение и унижение на опонента. В България все още не се е родил гений (освен на завистта, както казваше Елин Пелин), и нашите творци безспорно имат своите недостатъци, които – не е зле – да им бъдат показвани, за да ги оправят. Но всеки човек има Достойнство, и то трябва да му бъде пазено, дори и когато бъде критикуван! Ние, българите, наистина не се обичаме. Затова сме на това положение.
В психиатрията има две понятия – нарцисизъм и хипертимия. Първото е широко известно: да обичаш и цениш само себе си, да се възхищаваш единствено от собствената си персона, да се смяташ за непогрешим. Второто идва от анатомичния орган тимус (жлезата зад гръдната кост); смята се, че тя, макар и закърняла, дори и в напреднала възраст дава хормоните на настроението: всички ме обичат, всичко мога, всичко знам, аз умник съм най-голям, няма по-голям гений от мене. (Тези признаци проявяваше навремето една здравна министърка, цялата изтъкана от злоба, самовлюбеност и самоувереност: “Влязох с летящ старт в здравеопазването”; Усмихвам се, само се усмихвам”, “Приемете ме за спасителната лейди”). Добре би било въпросният професор, който непрекъснато изтъква, че има 26-те книги (пожелаваме му да ги удвои!) да поразрови малко и в психиатрията. Не е зле човек да знае малко повече.
