Това, което премълчах,
се превърна на камък в душата ми.
Камък до камък…
Ето ме – планина!
Да искаш – да ме прехвърлиш,
да тръгнеш – да ме обходиш,
да викнеш – ехо ще чуеш!
Много късно
…Дали е време вече печка да дапаля,
че моя старец спи, а зъзне той насън?
Или да ида тихичко с ръка да го погаля,
че, може би, свещеникът го чака вече вън
