Уважаеми колеги,
В Библията пише: “Уважавай майка си и баща си, за да те има дълго на този свят.” Мисля, че това се отнася и за създателите на всяко друго нещо, включително и на интелектуален продукт. “Пиратството ограбва”, казваше в един клип Стефан Данаилов, имайки предвид именно кражбата или преиначаването на идеи.
Неведнъж съм си позволявал да ви обръщам внимание относно фалшифицирането на историята на вашия професионално-съсловен празник (Еньовден), което, необяснимо защо, извършвате самите вие.
Предложих го през м. април 1994 г. на тогавашния председа-тел на Съюза на фармацевтите в България Боримир Атанасов. Тогава той ми каза, че идеята е интересна, но не било редно да се предлага от лекар… После размисли и ме посъветва да я предложа писмено до УС. (Интересно, защо не я открадна, както правят толкова други колеги…) Така и сторих. (За съжаление, не запазих копие от писмото, поради вродената ми немарливост към документацията, но той е жив и здрав, може да го потвърди, а и много колеги знаят историята.) Започнахме честването на 24 юни 1994 г. като “Ден на българското лекарство и празник на фармацевтите”, с изложба на фармацевтични фирми в Киносалона на ВМА.
Още тогава раздавахме награди на фармацевтични продукти – но само български! – чрез комисия в състав: професорите Шекержийски, Евгений Минков, Чудомир Начев, Иван Крушков и Витан Влахов, както и маг.-фарм. Владимир Найденов и моя милост. Всички те, с изключение на акад. Начев и проф. Крушков, са живи и здрави, и също могат да го потвърдят. Вечерта имаше коктейл в Конгресния център на Парк-хотел “Родина”, щедро спонсориран от шефа на българското представителство на Рош, младия маг.-фарм. Георги Хаджиев; уви, днес покойник).
Присъстваха горепосочените професори, като маг.-фарм. Владимир Найденов от следващата година започна да организира коктейла и учреди собствена Награда “Еньо”. Това продължи 4-5 години. За съжаление, когато проф. Минков стана председател на СФБ (мисля, че беше 2000 г.), си присвои нашия общ празник, без дори да ни уведоми, безцеремонно го прекръсти на “Дни на фармацията”, и започна да го брои от своето идване на власт, т. е. той стана първи от избирането му, като елеминира и мен, и професорите, и Владо Найденов от организирането му; отказа се и от “Еньо” и създаде нови отличия. Това плагиатство ли е или най-безсрамна кражба – преценете сами.
От вашето избиране пък вие, колеги-членове на УС на БФС, извършихте ново прекръстване на собствения си празник (в стил “възродителен процес”) – от “Дни на фармацията” той стана… “Фармацевтични дни”, и, подражавайки на Минков, започнахте да го броите от своето собствено идване на власт; т. е. сега е VI, въпреки че е вече фактически XIX… Защо?! Напомня на жалките опити на Македония да краде късове от чужда история…
Защо се срамувате да посочите точната дата на създаването на собствения си професионално-съсловен празник – 1994 г.? (Знаете кои не си казват точните години и се подмладяват изкуствено.)
Помислете малко дали това ваше деяние е достойно, прави ли ви чест и отговаря ли то на интелектуалното равнище на братя медици-висшисти?
