Ако трябва да се говори за легендарни Лекари на българското здравеопазване, естествено е, че те трябва да се търсят преди всичко в Софийския Медицински Факултет, майка на всички останали висши медицински училища у нас.
Далеч преди Освобождението лекари-възрожденци настояват за разкриване на самостоятелен Български университет с Медицински факултет към него. Д-р Стоян Чомаков предлага (1870) седалището му да е в Цариград.
За разкриване на МФ най-активно ратуват д-р Панайот Жечев, д-р Марин Русев, д-р Петър Ораховац и д-р Стефан Ватев, ръководители и дейци на тогавашното Санитарно ведомство (впоследствие – “дирекция за опазване на общественото здраве” при МВР и на БЛС. И, ето, през м. ноември 1917 г. цар Фединанд издава Указ за създаването му.
Първата лекция изнася професорът по зоология Г. Шишков (10 април 1918), гост от Агрономическия факултет. Новосфомираният Академичен съвет избира първите професори по медицина – това са Васил Моллов (вътрешни болести) и Параскев Стоянов (хирургия), последвани от Константин Пашев и Иван Кипров (офталмо-ото-рино-ларингология), който е избран за декан и разделя двете специалности, Тошко Петров (създател на Хигиенния институт) и Атанас Теодоров (съдебен лекар, въвел съдебно-лекарската експертиза у нас)..
Трудно е да се изброят всички останали десетки знаменити български лекари-светила, поставили основата на медицинското образование у нас: професорите Стоян Киркович, Владимир Алексиев и Константин Чилов (вътрешни болести), Богомил Берон (основател на дерматовенерологията, най-големият дарител и благодетел сред медицинските среди, построил със собствени средства величествената Клиника по дерматовенерология), Андрей Сахатчиев (рентгенолог и физиотерапевт), Димитър Стаматов (създателят на АГ в България), Никола Шипковенски (психиатър, друг софийски лекар от европейска величина), академиците Асен Хаджиолов (хистология), Владимир Марков (създател на микробиологията у нас) и Методи Попов (биолог и пръв български генетик). Сред тях е и непрежалимият хирург и ортопед проф. Александър Станишев, осъден на смърт от съдии-сънародници, изпълняващи кръвожадната сталинската поръчка, заради един-единствен “грях” – бил е министър.
Първият випуск на МФ получава дипломите си през 1924 г.
Оттогава до днес техният брой надвишава 37 000, немалка част от които са чужденци.
В момента в МФ действат 45 катедри и клинични центрове, а над 1000 хабилитирани лекари обучават 1234 български и 1017 чуждестранни бъдещи свои колеги.
Тържеството по повод юбилея, се състоя в Зала 1 на НДК. Присъстващите бяха поздравени с писма от Президента и Премиера и лично от министрите на здравеопазването и на образованието, както и от ректора на МУ – София чл.-кор. проф. Ваньо Митев. Приятно вълнение предизвика словото на проф. Добрин Кипров, педиатър, син на първия декан, който говори за краткия, но славен път на баща си. Спомени сподели друг неостаряващ професор – Васил Василев, бивш ректор. Неговият випуск е 1952 г., т. нар. “курсус оптимум”, от който е и проф. Иван Митев, откривател на Шестия сърдечен тон…
С награди на МФ бяха удостоени професорите Ангел Димитров (АГ), Панайот Танчев (ортопедия), Татяна Хаджиева (лъчетерапия), доц. Румяна Марковска, младият кардиолог д-р Васил Папанчев и студентите Мартина Трайкова и Деян Попов, чиито думи обобщиха причината, поради която МФ – София дава толкова качествени лекари на Майка България: “Тук се работи в благоприятна академична и добронамерена среда.”
Какво по-вярно като оценка на столичната медицинска Алма Матер?
Бъдете живи и здрави, всички вие – достойни преподаватели и възпитаници на МФ – София!
