“Идете всички в чужбина, че дано се научите как да се държите с пациентите. Сега гледате на тях само като на касичка – ако трябва, ще го режете излишно, ще го лекувате по несъществуващо заболяване, въобще правите каквото ви е изгодно и няма кой да ви търси сметката. Колко родилки умряха, защото не са платили на когото трябва? Колко деца се родиха с церебрална пареза, защото не сте им акуширали навреме? Повечето български лекари се превърнаха в мафия. А някога са си идвали от хубавата чужбина, за да помагат на народа си. Къде остана този дух български и лекарски?”
Пациент
“Държавата и такива като теб са длъжни да ми осигурят европейска заплата, ако искат да гледаме на пациентите си като на европейци, а не като на неблагодарни боклуци. Иди се лекувай в чужбина, като не ти харесваме. Никой от нас не те е викал в кабинета си. Като дойдете по спешност сте готови на всичко, а като ви спасим, сте груби и неблагодарни. Колко струва вашият живот? 50 стотинки за 1 час нощно дежурство, обиди, унижения, дори посягане. Вдигате скандали за потребителската такса, с която плащаме тока за вашето отопление. Самолекувате се с всевъзможни глупости или при шарлатани-“билкари” и знахари, след което идвате да ви спасяваме.”
“Да бягат, да бягат, да бягат! Държавата се подиграва с лекарите, после – НЗОК, следват работодателите и накрая – пациентите, на които даряваме здравето и живота. Обиждат, заплашват, не плащат. Ти, докторе, който си най-унижен и най-ниско платен в света, спасенето ти е да избягаш и да оставиш целия този кошмар, защото тук ти остава само едно: да умреш млад.”
“Бягайте, за да не умрете в България!”
“Със заплахи, унижения и без заплащане ни остават само 2 изхода: бягство или смърт!”
“Колеги, ние освирепяхме на тема “пари”. Гледаме на пациента само като на портфейл, където да бъркаме колкото може по-дълбоко, а не като на жив човек и го прехвърляме насам-натам. И бързайки да печелим, не отделяме време да поговорим с него и близките му. Защото от тези разговори няма приходи, но те пък са едни от най-важните неща в работата ни. Жалко…
“Да не си гледаш болните, дори и безнадеждно болните, си е чиста проба упадък на цивилизацията, отказ от цивилизация, отиване към диващина.”
“Колеги, вече ме е страх да рабоя. Да го духат пациентите. Ще получат лечение, когато гласуват правилно на изборите. (?!?!, бел. Т. Н.) Нека електоратът мре! (?!?!, бел. Т. Н). Вече не ми пука за никого, когато може да ме окошарят, защото си върша работата. Да ги лекуват тиквениците.”
“Рискът да си упражнявам професията вече надмина и честта ми. Не съответства нито на заплащането, нито даже на бакшишите (?!?!, бел. Т. Н.), които вземам. Оставам си на заплатката и няма да си вдигна задника от стола за такова заплащане и този риск. И това им е много…”
“Лекарите и останалият медицински персонал в болниците работят не за да лекуват, а да не нарушат някоя от безбройните си наредби. Вместо да лекуват, лекарите са се превърнали в хора, попълващи формуляри. И гледат на постъпващите при тях пациенти като на донори. А политиците гледат на Касата не като на инструмент за плащане на лечението на хората, а като на прасенце-касичка, от която си вземат толкова, колкото си поискат.”
Вени Марковски
“В Полша с 37 млн здравноосигурени съответстват 1,34 здравни чиновници на 10 000 осигурени. В Унгария тази цифра е 1,49. У нас – 3,62… Коментарът е излишен.”
Невена Попова, здраве.нет
КОМЕНТАР. Наистина, коментарът на горните цитати е излишен…
Това са най-фрапиращи никове от най-популярния здравен сайт “здраве.нет”. Макар и повечето анонимни и, според нас – силно преувеличени, те говорят за недоверието и отчаянието на колегите. Не по-малко лошо е и друго: безразличието и дори презрението им към Пациента, който, според Татко Хипократ, би трябвало да е “рес сакра” (“свещената вещ”) за всеки лекар. Уви, бездушното, бакалско (някои откровено говорят за “бакшиши”, сякаш са теляци, с които преди 60 години заедно членувахме в Профсъюз на санитарно-хигиенните работници!) отношение към пациента стана неразделна част от отношението на много лекари, а взаимното недоверие ги раздели вероятно завинаги и безвъзвратно.
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен.”, се казва в Евангелието на Матей, 24: 12-14
Само че вече все по-малко лекари мислят за спасение на пациентите и душите си, а предимно – за… “бакшиши”.
Нека да си го признаем: опростяването и вселяването на бездушието на нацията и съсловието ни върви с бясна скорост и без обратен завой.
