Д-р Георги Чалдъков
Нация, която не подкрепя талантите си, е престъпница.
Гена Димитрова, от интервю с Тома Томов
Според завещанието на шведския химик и индустриалец Алфред Бернхард Нобел (1833-1896) от 1901 г. всяка година Шведската кралска академия присъжда награди за химия, физика, физиология или медицина, литература и мир. Наградите се връчват на 10 декември – денят, когато през 1896 г. Нобел умира в Сан Ремо, Италия.
Тази година в Осло Eвропейският съюз получи Нобеловата награда за мир. И българският министър-председател присъстваше на церемонията. От Осло той каза: „Истински се радвам за това, че българският народ като част от Европа беше оценен за усилията си за мир”. Протоколно това е така. Но основание за радост може би има неговия румънски колега, защото Румъния има поне двама нобелисти – Джордж Паладе за медицина през 1974 г. и през 2009 г. с наградата за литература бе удостоена германката Херта Мюлер, родена в Румъния през 1953 г., учи там и започва да пише проза с аромат на поезия от родното й място. Румънците имат и три несправедливо непресъдени Нобелови награди за медицина – на Виктор Бабеш през 1901 г. за ваксини, Николае Паулеску през 1923 г. за инсулин, и Георге Бенга през 2003 г. за аквапорини (молекули, които изграждат водните канали на клетките).
Основание има и гръцкият колега на българския министър-председател – Гърция имат Йоргос Сеферис и Одисеас Елитис, удостоени с Нобелова награда за литература съответно през 1963 и 1979 г. (И другите балкански страни могат „истински да се радват”, защото имат нобелисти: сърбитe – Иво Андрич през 1961, турците – Орхан Памук през 2006 г.)
Все пак и на българска земя е проходил нобелист – може да каже министър-преседателят. В Русчук през 1905 г. се ражда Елиас Канети, който получава наградата за литература през 1981 г. Казват, че на нобеловия му стол в Стокхолм е написано “Елиас Канети – Русе”. Потвърждение на това има и в автобиографичната му книга “Спасеният език”, където пише: “Всичко, което изживях по-късно, вече се беше случило някога в Русчук.” В този смисъл, Канети е българин, а Херта Мюлер е румънка. “Но не съвсем”, както през 1973 г. в Мадрид в лекцията си “Моята проза” казва Хорхе Луис Борхес: estaba solita (беше самичка), това не може да се каже на други езици, може би на английски бихме могли да кажем she was all by herself, това може да се доближи до умалителното solita, но не съвсем.”
Докато български писател, подобно на Марио Варгас Льоса – нобелист за 2010 г., не направи “картография на структурите на властта и ярки образи на съпротивата, бунта и поражението на индивида” и докато българските политици и интелектуалци не пропагандират наши постижения, ние няма да имаме лоби, което да съдейства за избирането на български носител на Нобелова, Крафурдова* и други престижни награди – сега за литература**, след 20 години – за наука (някои от нашите емигранти).
Елегантно (и с нежна тъга) това е казано от Гена Димитрова – primadonna assoluta– в разговора й с големия журналист Тома Томов: „Правих с Павароти „Джоконда”. На шансове в живота не съм по-долу от него, но той има по-голяма реклама, много повече плочи, въобще неговата кариера беше устроена, грижена кариера, докато моята я констатирам като една негрижена. Като една градина. Просто един богат глас, посяваш, работиш, но не правиш реклама. Отиваш, обираш плодовете, но идват другите, купуват от моите плодове, но реклама – не, аз се състезавах само с таланта си.”
Нобел да беше завещал и награди за изкуство, пак нямаше да дойде в България. Защото нямаме реклама и грижи за талантите си!
______________________________________________________________
* За да уважи постиженията и на други, не-нобелови науки, от 1982 г. Шведската кралска академия присъжда и Крафурдови награди – по половин милион долара на учен от астрономията, математиката, геологията, биологията и лекуването на ревматоиден артрит – всяка година от завещанието на Холгер Крафурд – друг шведски индустриалец.
** Докато по партийна поръчка превеждаха Любомир Левчев, гениалните Йордан Радичков, Константин Павлов и Христо Фотев се споминаха „неракламирани” и „негрижени” – каквато е съдбата и на живите Борис Христов и Стефан Цанев.
