Завчера почина големият български професор-ендокринолог Михаил Протич. Освен обаятелна фигура, излъчваща благородство, човеколюбие и смирение, той бе и един от пионерите на родната геронтология и андрология. Веднага изпратих съобщение до медиите. Нито една от тях не го публикува или излъчи.
Също така – с безразличие, постъпиха и при кончините на такива светила в хирургията като професорите Станко Киров (един от създателите на съвременната българска онкохирургия, оперирал до 92-рата си годишнина), Георги Златарски (символ на спешната хирургия, дългогодишен директор на славния “Пирогов”), Станислав Баев (дългогодишен национален консултант по хирургия). Нито една медия не отрази и поклонението пред тленните им останки, не прояви ни. какъв интерес към тези знаменити лекари, спасявали хиляди човешки животи, обучили десетки специалисти, които продължават делото им. Така е в страна, където политиците, мутрите и чалгаджийките са като че ли най-високо ценените ценности. Защото на лъскавите погребения на убити бандюги, преживе издавали мокри поръчки и причинявали смъртта на стотици употребяващи дрогата им наши деца, не можеш да се разминеш от камери и фоторепортери.
Далеч съм от мисълта да съпоставям и медийното отразяване на кончината на бележити, обичани от целия народ артисти, с вниманието и към напусналите ни професори-лекари. Все пак, почитта към стойностните ни хора трябва да е изразена подобаващо, защото те са еднакво ценни за всички нас. Иначе нашите медии с настървение се нахвърлят срещу подпийнали или поискали рушвет лекари (разбира се, абсолютно осъдителни постъпки), а всичко останало не им е интересно. Защо?
