Ако се запознаете с лириката на д-р Йорданка Господинова, родом от Асеновград, работеща и живееща в Кърджали, ще се уверите, че тя е вече утвърдено име в българската поезия. “Южна кръв”, “Самодивски клади”, “Огънят на любовта” – това са книгите й, съдържащи десетки професионално написани, в класически стих, римувано и без грахавини, стихотворения. Най-важното е, че умее да излива чувствата си в музикална мерена реч и да убеждава читателя в тяхната искреност. Много от стиховете й са преведени на руски. Тематиката й е не само любовна, но и патриотична. Обожава Родопите, най-българската планина.
Но нека изкуството й само да заговори:
“Приятелю, кръвта не се измива с кръв
и раните не се лекуват с нови.
Ръка за прошка да протегне пръв
по-мъдрият. И нека поговорим.
за всичко, що изтекло е преди,
за ударите тежки, за вината.
След туй да седнем и да помълчим.
За дялба много малка е Земята…
…Един е вятърът за теб и мен,
един е Бог – и в Църква, и в Джамия.
Едно ни учи земният ни ден –
към Него пътя с вяра да открием.” (“Земен ден”)
“…Господи, има ли хрям,
в който да бъде пречистен
жалкият, низкият срам?
Има ли, Господи, истина
по-наранена от грях,
по-унизена от хората?
Носим ли в себе си страх?
Служим на празно говорене.
Идоли алчно градим
и на поквара се молим,
губим се в чужди мечти,
нямаме вяра и спомени.
Грешно пред теб се кълнем,
на сатаната се вричаме.
Даже и в храма, пред теб,
лъжем, че свято обичаме.
Нагло крадем съвестта,
блудно желаем разврата
и като в плен на мъстта
даваме лесно душата си.
Боже, нали в този свят
в жертва принесе сина ни?
Глухо камбани звънят –
в храма се моли грехът ни.” (“Кръстният път”).
Да пожелаем на колежката д-р Йорданка Господинова нови творчески успехи!
