Предстои Отчетно-изборния конгрес на Българския фармацевтичен съюз. Той беше създаден от маг.-фарм. Боримир Атанасов в началото на 90-те години на миналия век като свободна доброволна организация под името Съюз на фармацевтите в България.
През пролетта на 1994 г. техният УС прие предложението ни да обявят за свой празник Еньовден, 24 юни. Под натиска на проф. Евгений Минчев фармацевтите, също като лекарите и стоматолозите, бяха принудени да членуват задължително в набързо създадената им казионна организация БФС (да не се бърка с Българския футболен съюз…). Но, най-после, колегите ще се освободят от едно бездушно, тромаво, нерационално и, меко казано, неориентирано в обстановката ръководство, начело на което цели 6 години търпяха едно безличие, с нищо незабележимо, освен с подмилкването около търговеца на мазут, агент Жеко, бившия наш съсловен преводител. Дано най-после да си изберат други, по-достойни хора.
Ще им припомним името и делото на първия български магистър-фармацевт Белизар Яковов (1848, Свищов – 1907). Той се обучава в аптеката на д-р Димитър Павлович в родния си град (1865-1870); после следва редовно фармация в Мюнхен. През 1872 г. открива първата българска аптека, ръководена от дипломиран български фармацевт. През 1879 г. се преселва в столицата, където работи като аптекар-концесионер. Един от инициаторите-основатели на Българското аптекарско дружество и на Аптекарската кооперация. Участник в Съединението.
Има ли подобни нему пламенни патриоти и съсловни дейци днес? Надяваме се конгресът да даде отговор.
