АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ ЗА СЕКСУАЛНАТА КУЛТУРА СРЕД ПОДРАСТВАЩИТЕ
Д-р Тодор Черкезов
МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД гр. Кърджали
Резюме:
Нивото на сексуалната култура оказва голямо влияние върху устойчивото физическо и психическо развитие на младата личност.
Направеното анкетно проучване сред учениците в няколко училища в гр. Кърджали дава представа за познанията и поведението на младежите по въпросите на сексуалното общуване, както и относно рисковете от нежелана бременност и болести, предавани по полов път, и начините на превенция.
Ключови думи: сексуална култура, репродуктивно здраве, нежелана бременност, болести, предавани по полов път, полово възпитание, обучение.
Сексуалната култура представлява съвкупност от знания, ценности и модели на поведение, определящи отношението на личността към сексуалния живот като неизменна компонента от физическото и психическото развитие на индивида и на неговото възпроизводство.
Сексуалната култура и сексуалното поведение на подрастващите са важни фактори както за оформянето им като пълноценни личности, така и за възникване на редица медицински, психо-социални и педагогически проблеми, като най-значимите от тях са:
- Ранна и нежелана бременност
- Изкуствени аборти с риск за увреждане репродуктивното здраве
- Заболявания, предавани по полов път
- Извънбрачни деца и самотни майки
- Преждевременно напускане на училището
Основните характеристики на сексуалното поведение на подрастващите могат да се разглеждат в няколко аспекта: /по данни на Агенцията за социални изследвания и анализи/
- Снижаване с много бърз темп долната граница на началото на половия живот – 11 години.
- Преди 16 – годишна възраст – 36% от младежите имат своя сексуален дебют – 17% при момичетата и 29% при момчетата
- Преди 18 – годишна възраст – 62% от младежите са имали полов контакт – 26% от момичетата и 36% от момчетата
- Нравствената забрана за предбрачен полов живот е загубила своята актуалност.
- Страхът от нежелана бременност и болести, предавани по полов път не е бариера.
Според доклад на ООН през 2003 г. България заема първо място по брой на абортите при момичета между 15 и 19 години. По този показател нашата страна се намира на трето място в света след Русия и Украйна.
- 47% от момичетата и 60% от момчетата, водещи полов живот, изобщо не се страхуват от нежелана бременност
- 47% от младежите, водещи полов живот не се страхуват от болестите, предавани по полов път, въпреки, че по данни на СЗО всяка година се регистрират по 250 милиона нови случаи на половопредавани болести. /АССА-М”/
- Ползването на предпазни техники срещу нежеланата бременност и болестите, предавани по полов път е неубедително, въпреки някои положителни тенденции през последните години.
- 40% от младежите до 19 не ползват контрацептиви
- 23% нередовно си служат с тях
- 37% редовно употребяват контрацептиви
- Либерално отношение към / „АССА-М”/ , честата смяна на партньора и инцидентните сексуални връзки
- 42% от подрастващите споделят това мнение
- Водене на полов живот под влияние алкохола
- 47% от младежите и 17% от девойките са имали контакт под влияние на алкохола
Методика на проучването
Целта на настоящото проучване е да се получи информация за мнението и поведението на учениците относно:
- Началото на половия живот
- Ползването на предпазни мерки
- Познаването на болестите, предавани по полов път
- Потребността от повече информация и обучение в училище по тези проблеми
Обект на наблюдението е явлението „сексуална култура на подрастващите”.
Логическа единица на наблюдението е ученикът на възраст 15-17 години.
Техническа единица на наблюдението са четири СОУ в град Кърджали.
Времето за наблюдение обхваща месеците октомври и ноември 2012 година.
Обемът на изучаваната съвкупност обхваща общо 200 ученици – по 50 от всяко СОУ. Момичетата са общо 62,73% от изследваните лица, а момчетата – 37,27%.
За цялата извадка 15 – годишните са 2,73% от всички анкетирани ученици, 16 – годишните -73,64%, 17 – годишните – 23,64%.
Основен метод за набиране на първичната информация е пряка индивидуална анкета. За целта е създаден специален въпросник, който съдържа 11 въпроса, от които един отворен, а на три- може да се даде повече от един отговор.
Резултати:
На въпроса „Откога според Вас трябва да започне половият живот?”
4,09% от анкетираните отговарят: от 12-15 години
36,36% от анкетираните посочват: от 15-18 години
59,55% от анкетираните отговарят: над 18 години
Фиг.№1 Разпределение на мнението на учениците за годините, в които да започне половият живот
На практика 2,27% от изследваните съобщават , че са осъществили първия си полов контакт във възрастта между 12 и 14 години.
От 14 до 16 – годишна възраст полов контакт са имали 32,93% от момчетата и 7,25% от момичетата от изследваната група.
Не са водили полов живот към момента на анкетата 33,03% от момичетата и 26,83% момчетата, като в тази група попадат предимно ученици до 16 годишна възраст.
Не желаят да коментират кога е бил сексуалният им дебют 34,15% от анкетираните момичета и 9,42% от анкетираните момчета. Налице е известен консерватизъм при отговорите на този въпрос, обяснимо по-силно изразен при женския пол.
По отношение на ползването на предпазни средства /основно презерватив/ 46,34% от момчетата съобщават, че ползват презерватив винаги, 29,27% не ползват изобщо предпазни средства, а останалите 24,29% ползват нередовно презервативи.
На въпроса от какво предпазват презервативите 61,56% от младежите дават повече от един отговор /СПИН, сифилис, трипер, нежелана бременност/.31% посочват само един отговор /СПИН/, а 7,44% не са отговорили на въпроса. Установява се, че близо 40% от анкетираните не познават последиците от рисковото полово поведение и по тази причина не ползват или рядко ползват предпазни средства.
Дефицитът от познания относно болестите, предавани по полов път е очевиден – само46,64% от изследваните цитират три основни половопредавани болести: сифилис, гонорея, СПИН, 40,64% посочват само СПИН, 40,45% посочват само СПИН, а 10,91% не са отговорили.
При съмнение за заболяване, предавано по полов път, 76,81% от момичетата биха се насочили към гинеколог, 18,84% към дерматовенеролог и 4,35% – към общопрактикуващия лекар. При момчетата се забелязва известна дезориентация към какъв специалист да се обърнат – 45,90% биха се обърнали към дерматовеверолог, 25,10% – към уролог;14,05%-към гинеколог, а 15,85% към общопрактикуващ лекар.
Жената специалист е предпочитана от 55,45% от учениците за консултации по болестите, предавани по полов път – 66,67% от момичетата и 36,59% от момчетата изказват подобни предпочитания
За 45,12% от изследваните няма значение полът на специалиста. Очевидно тези отговори крият в себе си българските реалности – феминизирането на лекарската професия и чувството за отговорност и състрадание на жената майка към децата, което генетично е заложено в женския пол.
Учениците реално осъзнават , че имат недостиг на познания, относно половопредаваните болести, борбата с безплодието и семейното планиране – 51,82% от анкетираните искат да научат повече за венеричните заболявания и начините за предпазване, потребност от повече информация за семейното планиране имат 23,18% от изследваните. 15,45% отговарят, че са добре информирани и нямат потребност от допълнителни познания по тези въпроси.
65% от анкетираните дават положителен отговор на идеята в училище да има часове по сексуална култура и здравно възпитание, а 35% – отрицателен отговор.
48,64% от анкетираните смятат, че ако има подобно обучение в училище, то трябва да се води от лекар дерматовенеролог /гинеколог/, 28,18% посочват училищен психолог и едва 6,63% учител по биология или медицинска сестра.
Според 51,36% обучението по сексуална култура и здравно възпитание трябва да бъде извън учебната програма, 48,64% са на мнение, че то трябва да бъде включено в учебната програма.
Изводи:
- Посочените резултати от анкетното проучване в регион Кърджали като цяло се приближават до данните от националното изследване и свидетелстват за ниска и незадоволителна сексуална и здравна култура сред подрастващите.
- Сексуалното възпитание на подрастващите е комплексен проблем и постигането на по-добри резултати са възможни само при обединени усилия на семейството, училищната среда, педагози, психолози, медици, институции и обществото като цяло.
- Въпреки изпълнението на различни програми и проекти все още липсват координация и единно методическо ръководство за системно ограмотяване и обучение в училищата.
- Обучението по проблемите на сексуалното възпитание в нашата страна започва твърде късно, когато над 50% от учениците са направили своя сексуален дебют.
- Различните форми на работа следва да се ориентират по подходящ начин в учебната програма още в начален курс.
И да си припомним мисълта на Грасел:
„По-добре е сексуалното възпитание да започне една година по-рано, отколкото един час по-късно.”
Адрес за кореспонденция:
Д-р Тодор Черкезов, дм
МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски”- гр. Кърджали
гр. Кърджали, бул. „Беломорски” №53
