Това са думи на великия Солженицин, казани по повод честите посегателства върху собствения живот в Архипелаг ГУЛАГ. Самият бъдещ нобелист-лагерист е преживял тежък лимфом, благодарение силната си воля. Според него човек никога не трябва да рухва. “И волята е лекарство” е заглавие и тема на една моя отколешна книга. А друга носи заглавието и темата “Защо и как се самоубива българинът” (1992). В нея, може би за пръв път у нас, разглеждам причините и начините за прекратяване на собствения си живот.
Тогава, през 1992 г., самоубийствата и нас бяха близо 1400. Над 50% от причините – аморозни (любовни): в млада възраст -при несподелена любов; в напреднала – при узната изневяра. 10% от шизофрениците (28 000 у нас) и алкохолиците (60 000) се самоубиват. При алкохолиците това е втора причина за смърт (след чернодробната цироза). Нерядко се самоубиват и раково болни (поради силните болки). Да посегнеш на себе си е нужна преди всичко остра или хронична депресия (тъга, отчаяние, чувство на безизходност). На злокобното намерение влияят пълнолунието, магнитните бури; то се изпълнява по-често през нощта. Мъжете посягат на себе си 2,5 пъти по-често от жените; те пък извършват 3 пъти по-чести фалшиви, мними “опити” за самоубийства (суицидален шантаж), като мислят, че по този начин ще върнат кривналия си приятел или съпруг…
Начините бяха обикновено два – скок отвисоко (при младежи) и обесване (при по-възрастни); тогава никой нямаше пистолет. По селата често избираха хвърляне в кладенец, както и пиене на корозивни (разяждащи) вещества – солна киселина, белина. Западняците предпочитат по-красиви самоубийства (ако изобщо те може да бъдат определяни така) – с шепа сънотворни таблетки или светилен газ. Нямаше нито един случай на самозапалване – той е присъщ само на будистите; у нас стана известен именно със самозапалването на будистки монаси по времето на Виетнамската война.
Платон и Аристотел безусловно отхвърлят самоубийството, но Сократ и Епикур го приемат. Стоикът Зенон се самоубива поради нетърпими болки в счупения си пръст, Сафо – поради несподелена любов. Данте поставя самоубийците в седмия кръг на ада. Петър Велики заповядва войниците-самоубийци да бъдат… обесени Както Библията, така и Коранът отхвърлят самоубийството като акт, объркал плановете Господни за нашия живот; и свещениците, и имамите не опяват самоубийците и не позволяват да бъдат погребвани в осветените гробища.
Днес самоубийствата (доста по-редки, впрочем – около 850-900 годишно) стават предимно по финансови, а не по любовни причини. Причината е ясна: тоталното обедняване и безизходица от тежкото икономическо и социално положение.
Вяра, Надежда и Любов – това ни трябва днес!
Дано никой българин не последват лошия пример на варненския младеж. Жалко за него, разбираме го – но “Не това е начинът”, ще цитираме пак Солженицин. А на него трябва да се вярва. Той победи комунизма! Ако беше загубил вяра и кураж, ако се бе дал на болестта или свършил със себе си, както хиляди лагерници, така и нямаше никога да узнаем за ГУЛАГ и да се отвратим от сталинизма.
