Демографията и здравеопазването

Защото ние сме свидетели на началото на края на българската държава и нация! Фактите говорят: годишно у нас умират над 125 000 души и се раждат около 60 000 бебета, поне една трета от които – на родители с небългарско самосъзнание. Летим стремглаво надолу по демографската пропаст и никой не може да ни спре, освен ако на младите хора не се осигури що-годе сносен живот. Има и други начини за стимулирането им да се задомяват и създават деца: по-ниски данъци, по-високи помощи, а на многодетните мургавелки, чиито партньори не ги опазват от нежелано забременяване – да се поставят безплатни спирали (след разясняване и ако желаят, разбира се).

Нито дума сигурно няма да намерите в предизборните програми и за здравеопазването, включително за психичното здраве (предвид напоследък зачестилите самоубийства). Какво от това, че 300 000 българи са болни от някоя от 120-те онкологични болести, че към тях годишно се присъединяват други 30 000 новодиагностицирани, а 18 000 умират? Че сме печалните европейски “първенци” и по сърдечно -съдови заболявания (67% от общата ни смъртност е от тях; при 38% в другите страни), по затлъстяване, по тютюнопушене, по употреба на алкохол! И че заделяме най-ниския процент от БВП (едва 4,2) за здравеопазване – при поне 2-кратно повече в останалите държави. И, още, най-важното: че живеем средно 7-8 години по-малко от техните народи!! Профилактиката, която трябва да бъде водеща (още повече, че струва най-евтино и се отплаща най-скъпо) у нас е застъпена само на думи. Тя пък започва със здравната просвета и образование. В училищата трябва да се въведе задължително обучение по здравно-духовна култура и психично здраве (подобен ръкопис отдавна е готов; отдавна е издадено и единственото сертифицирано от МОН учебно помагало за здравна и сексуална култура – “Здравна азбука”; нито МОН, нито МЗ се интересуват от темата).

Президентът, който априори би трябвало да е заинтересуван от демографията и здравеопазването като основни стълбове на националната сигурност, нехае. Той не ни е отговорил и на 3-те поредни писма, които му изпратихме по тях. Нали вратите на Президентството щяха да бъдат “широко отворени” за всеки български гражданин, както тържествено бе обещал? Думи, думи, думи… Толкова ли му е трудно да създаде специална Комисия по демографските въпроси, която да наблюдава тревожния катастрофичен процес и да дава предложения за озаптяването му?    

Нито дума по тези теми не отронва и Българската православна църква. Също 3-кратно сме предлагали на Светия Синод, вкл. и на Негово Светейшество да разкрият и поддържат поне 1-2 болници и хосписи за бедни християни (така, както прави братската католическа църква), както и да се отслужва поне 1 час седмично във всички църкви в България безплатни молебени за Дух и Здраве. Защото те са взаимно свързани (“В здрав дух – здраво тяло”, казват римляните). Отговорът е, както от Президента – високомерно мълчание.   

С интерес очакваме някоя от партиите, а също и той и Патриархът, да ни опровергаят, да кажат на всички българи какво мислят по тези въпроси, какво е отношението им към демографията и здравеопазването на нашия измъчен, с най-нисък дух, най-тъжен, най-обезверен, най-беден и най-болен в ЕС народ.

Ще откликне ли някой от адресатите на този призив на един многодетен българин?

Comments are closed.