Очите са огледалото на душата

Уважаеми колеги,

С вас ме свързват само очилата за астигматизъм, но си позво-лявам да ви поздравя и аз.

Очите, които вие лекувате, безспорно, са най-изразителната част от човешката сома.

Нашият мил народ е казал много истини за тях. Основната е: “Очите са огледалото на Душата.”

Също и: “Бързата кучка слепи ги ражда.” (за претупаната на-бързо работа). И, още: “Отваряй си очите!” (т. е. внимавай, пази се от опасности, не рискувай!); “Затвори си очите!” (т. е. не му придиряй чак толкова).“Няма очи да ме погледне” (за някой гузен и неблагодарен); “Причерня ми пред очите”, “Перде ми падна пред очите”; “Искри му излизаха от очите” (израз на гняв, възмущение, яд, обида); “Кой ти извади окото? Брат ми” (пример за искрена братска любов; тази поговорка съществува единствено при нас, бъл-гарите); “Изскочиха ми очите” (при голямо напрежение); “Станах кривоглед” (при колебание какво да бъде избрано); “Няма очи да ме погледне” (срамува се от своя глупава постъпка), “Кръвясаха му очи-те”, “Гледа лошо” (ярост, гняв).

“Око да види, ръка да пипне” (израз на недоверие, скепсис); тов. Ленин го е казал по-иначе: “Проверката е висша форма на дове-рието”; “Вдигни очи – погледни ме; скърши вежди – намигни ми!”; Но: “Не намигай, че ще ти излезе ечемик” (т. е. птеригиум) – за трудно осъществимо влечение; “Хвърля прах в очите” (много е съвременна, за някой, който лъже, заблуждава, отнася се най-вече до политиците по време на избори; за тях важи още една поговорка: “В царството на слепите едноокият е цар”;

“Ако те погледнат с едно око, ти ще погледнеш с двете” (т. е. да бъдеш благодарен за стореното добро); “Изгледаха ми се очите” (когато напразно чакаш някого или нещо неосъществимо, ефимерно, напр. правда, демокрация, благодарност, вярност, пари, изобщо – Годо; ние, българите, го правим цял живот); “Очите й играят (или шарят)” отнася се за невярна булка); “Ще те уцеля между очите” (закана за отмъстителност, изпълняване на мокри поръчки); “Изте-коха ми очите” (когато изпитваш силно желание, т. е. мерак, както казват някои коалиционни партньори, към нещо, напр. към добре заплатена КП); “Гледа на кръв”, “Кървясали са му очите” (т. е. мрази ме); “Останаха ми очите”, “Да си изплакнеш очите”, “Не мога да си откъсна очите” (когато се наслаждаваш на красива гледка – напр. офталмоложки).

Като лекар, а и от дългата ми, вече 35-годишна практика на медицински журналист (когато съм почнал тази професия някои от вас още не са били прогледнали), ми е направило впечатление, че по външността на колегите може да се съди за специалността им. Т. напр. хирурзите и ортопедите са с големи кореми; акушер-гинеко-лозите – с дълги пръсти; психиатрите често си говорят на себе си и имат тикове, педиатрите се смеят безпричинно, дори и когато им по-кажеш пръст, дерматоложките са с гладка мраморна кожа, а офтал-моложките, освен че също я имат, са и с най-хубавите очи. Завиждам на тези, които ги целуват. Но: “Очи пълни, ръце – прани.”

Няма да ви критикувам за каквото и да е, за да не излезе така, че виждам “сламката в чуждото око, но не и гредата в своето” (Исус).

И ако продължавам да ви говоря, ще стане, че са ми “дебели очите”, т. е. ставам нахален.

Хайде, тогава, да свършвам и да си “вземам очите” (т. е. да се махам), защото иначе няма да искате повече да ми “виждате очите” (т. е. да ме каните на вашите сбирки) и ще ме гледате лошо.

“Кьорав да бъда” (заклинание в знак на искреност)), ако съм ви излъгал!

Надявам се “винаги да ви бъда пред очите” (което значи – че сте ме харесали).

Пазете и давайте светлината на нашия мъдър народ.

И нека и той, и НЗОК, винаги да ви поглеждат и с двете очи.

Право в очите!

(Поздравление пред Конференция по офталмология).

Tags: 

Comments are closed.