Неотдавна ме попитаха дали момчето, което опря газов пистолет към главата на Ахмед Доган, трябва да бъде обвинено в опит за убийство или това си е просто хулиганство, още повече, че оръжието изобщо не гръмна.
Разбира се – това си е откровен опит за убийство, който можеше да бъде и осъществен. Не само защото – ако не беше засякъл, изстреляният от упор газов патрон може да пробие тънката слепоочна кост и да проникне в мозъка, а защото самото внезапно насочане на какъвто и да е уред за убиване към човек непременно ще му предизвика остър стрес с неизбежното бурно отделяне на адреналин, инсулин и други вещества и хормони, които от своя страна повишават кръвното налягане и сърцебиенето, свиват артериите, изгарят захарта, отделят малигнизиращите клетките свободни радикали и пр. – и създават предпоставки за получаване на инфаркт, инсулт, ритъмни нарушения, отключване на диабет и рак.
Да си спомним фаталния инфаркт, който получава цар Самуил при вида на ослепените си 15 000 войници след битката при с. Ключ на 29 юли 1014 г. А колко други хора са умирали поради остър спонтанен стрес само при споменаването на скръбна вест за близък, научаване други лоши новини, уволнение и т. н.
На стрес сме подложени всеки ден и ние, съвременниците. На кого не му се вдига кръвното и не му се ускорява пулса, когато получи ужасяващата фактура за парното и тока? Как ще останеш безучастен, ако измамник ти съобщи, че детето ти е болница и се нуждае от пари за лечение? Отишли да прегледат пациент или да вземат родилка екипи на “Спешна помощ” биват нападани с камъни и брадви – е, това не е ли предизвикване на стрес, не може ли да увреди тяхното здраве?
Предлагам в Наказателния кодекс причиняването на стрес с възникнали или вероятни последици за здравето и живота да бъде специално обосновано и криминализирано, с предвиждането на съответните наказания.
