В Пловдив се проведе XIII Конгрес по АГ, на който бяха изнесени много интересни доклади. Ще представим в резюме по-важни отбелязвания в някои от тях:
Вродените тромбофилии (ВТ) са генетично детерминирани състояния, при които, поради промени в някои фактори на хемостазата, има повишен риск от венозен тромбоемболизъм (ВТЕ). Рискът варира според вида на ВТ, като се увеличава допълнително по време на бременност, във връзка с характерните за нея промени в кръвосъсирването: дефицит на антитромбин, хомозиготност за мутация на протромбиновия ген и пр. Има данни, че при някои ВТ е увеличен в различна степен и рискът от усложнения на бременността – повтарящи се спонтанни аборти след 10 г. с., интраутеринна ретардация и интраутеринна смърт на плода, прееклампсия, повтарящо се абрупцио на плацентата. Все пак, абсолютният риск за усложнения при бременност с ВТ е нисък.
При жени с високо рискови ВТ или с прекаран ВТЕ, е показана профилактика с хепарин или нискомолекулни хепарини по време на бременността и 6 седмици след раждането. При нискорискови ВТ без анамнеза за ВТЕ не се налага антитромботична профилактика през бременността, а само след раждането.
Белодробната емболия (БТЕ) при бременните е една от водещите причини за смъртност. Чедтотата е 5 пъти по-висока отколкото при популацията на същата възраст и се изчислява приблизително на 1 на 1500 раждания. Рискът в послеродовия период е дори по-висок. Оценката на БТЕ при бременните е предизвикателство като симптомите на дълбока венозна тромбоза могат да се маскират от физиологичните промени, които настъпват в периода на бременността или пуерпериума.
Прецизната диагностика на БТЕ при бременност е от значение при определяне на терапевтичния подход, като целта е да се избегнат страничните ефекти от неправилното лечение както за майката, така и за плода.
Честотата на преждевременните раждания в световен мащаб, както и в България, не намалява, въпреки усилените терапевтични и профилактични мероприятия в тази насока. През последното десетилетие в “Майчин дом” честотата на предтерминните раждания е нараснала значимо – от 11,6%/2003 на 17,5%/2013 г. нарастването е главно за сметка на почти двойното увеличаване на недоносените първа степен – от 5,8%/2003 на 10,2%/2013 г. Сериозно перо в увеличената честота имат успехите на асистираната репродукция и в тази връзка – неоспоримо увеличената честота на многоплодната бременност. Етиологични фактори се явяват също дескруктивното значение на преканцерози на маточната шийка, чиято значително нараства през последните 10 години; отлагане на първата бременност, респективно – нарастващият брой възрастни първескини и като цяло бременност в напреднала възраст; значително увеличение и на бременните в пубертетна възраст. Всичко това налага преразглеждане на алгоритмите за проследяване на бременните в женски консултации. Неадекватността на принципите за това допълнително увеличава предтерминните раждания.
Поведението при захарен диабет преди и по време на бременност трябва да бъде много отговорно. Независимо дали се отнася за диабет, предшестващ бременността или за установен за първи път в хода на нейното протичане, хипергликемията е свързана с повишен риск от усложнения както за майката, така и за плода/новороденото. Трябва да се спрат пероралните и инжекциозните неинсулинови антидиабетни препарати и да се премине на инсулинова терапия. При бременни жени с диабет се препоръчва адекватен прием на фолиева киселина. Приемът на статини, АСЕ-инхибитори и АРБ трябва да бъде преустановен в рамките на преконцепционното планиране или максимално скоро след установяване на бременността. Препоръчва се редовен контрол на кръвното налягане и спиране на тютюнопушенето.
Редица проучвания са установили, че при около половината от бременните с известен диабет преди бременността, се наблюдава влошаване на ретинопатията. Препоръчва се провеждане на консултация с офталмолог при планиране на бременността и стриктно наблюдение на очните дъна през цялата бременност и една година след раждането. При жени с диабетна нефропатия може да се наблюдава различна степен влошаване на бъбречната функция в хода на бременността, което е в пряка корелация с промените в гликемичния контрол.
В България заболеваемостта от рак на еднометриума е по-висока от средната за Европа и се установява тенденция за увеличаване на тези болни средногодишно с 1,6%, но след 2004 г. се увеличава смъртността. 5-годишната преживяемост у нас е 68% (при 79” за Европа).
Цезаровото сечение като метод за родоразрешение в “Майчин дом” към момента възлиза на 46-48% от всички раждания. Броят на повторните цезареа също се увеличава, но съществува и желание за вагинално раждане след него. С отлагането на първата бременност при съвременните жени, все повече от тях претърпяват операции върху матката преда да са завършили репродуктивните си функции. Вследствие, бременност в матка с цикатрикс е често явление. Поради тази причина изследването му дава ценна информация за риска от руптура по време на бременност и за избора на безопасен начин на родоразрешение.
Коментар. Богатият набор от доклади и презентации на конгреса не може да не радва. Но буди недоумение лекото прибягване до секцио цезареа, което, както знаем, причинява маточен цикатрикс и повишен риск при следваща бременност. Нека не прозвучи наивно, но толкова ли е трудно АГ да се опитват да разубеждават родилките да не предпочитат цезареа пред раждане пер виас натуралес?
