Всеки остарява различно – едни като катедрали, други – като галоши.
Пример за творческо дълголетие у нас са професорите Станко Киров, Петър Червеняков и Юлиян Вучков
България преживява (впрочем, едва ли ще го преживее…) ужасяващ демографски срив, действително най-силно изразен в ЕС. Но трябва да ни тревожи повече собственото си застаряване,намаляването на жизнените ни функции, изтичането на скъпернически отброените ни от Майката-Природа 25-27 хиляди дни. Защото българският мъж живее средно 70 години, а жената – 77,2 години, най-малката продължителност на живота (при 7-8 години повече във Франция, скандинавските страни, Португалия, Гърция и 10 – в Япония, където са най-дълголетни).
Според СЗО човек:
– до 44 години е млад,
от 45 до 59 години – в зряла възраст,
от 60 до 74 години – възрастен,
от 75 до 89 – старец,
над 90 – дълголетник,
над 100 – столетник.
Възприето е и друго определение на старостта:
65-74 години – ранна начална старост,
75-84 – старост,
над 85 – късна старост.
Разбира се, всичко това е относително. На някои хора жизнените им функции са нарушени генетично или боледуват често и от тежки страдания. Други, както вече казах, сами си рушат и подкопават здравето и съкращават отредените им от Бога дни чрез тютюнопушене, пиянство, наркотици, пренапрегнат, стресов начин на живот; така бързо стареят и се втурват стремглаво към Небитието още от младини… Навлизането в старостта се ускорява и от други фактори: при затлъстяване – с 2-3 години, при диабет и хипертония- с 5-7. Реципрочно с толкова години по-малко живеят дебелаците с големите кореми, диабетиците, хипертониците.
Като пример за възхищение мога да посоча няколко български професори, които не спират да работят – и то качествено, с радост и за себе си и за другите: 86-годишният хирург Петър Червеняков всеки ден ходи пеша на работа и оперира в частната онкоболница “Сердика”; Юлиян Вучков също е неуморим, изпълнен с творческо любопитство и любов към живота. М. г. ни напусна съоснователят на българската онкохирургия проф. Станко Киров, който също оперираше ежедневно ракови тумори до 92-рата си годишнина. Имаше един професор, също хирург, Ернани, от Австралия, който, когато го пенсионират на 104-годишна възраст, пише протестно писмо до техния Лекарски съюз, протестирайки срещу… възрастова дискриминация…
Много ме възмущава липсата на уважение у нас към възрастните ни творци. Ето, една велика Лили Иванова, колко подигравки трябва да претърпи от някои медии – защо пеела на толкова години, ама те 74 ли са или 75, защо имала бръчки и пр., вместо да й се радваме. Ами пее, защото може. Шапки долу пред подобни млади “старци”!
