Неотдавна една агенция излезе с шокиращи данни относно заплащането на лекарите в ЕС, което е, всъщност, известно на всички и неофициално. Средната заплата на български медик е 296 евро (600 лв!?), докато за Дания тази сума е 5113, за Великобритания – 4671, за Белгия – 4872 и пр.
С други думи – за 2 години работа “там”, получаваш, колкото за 40 години “тук”. Вярно, данъците “там” не са малко, но пак ти остават огромни средства за достойно препитание.
По въпроса сме писали неколкократно, още от 1982 г. (когато заради статията “Унижение през целия ден”, в която заявихме, че най-мизерно платеният лекар в света е българският и възнаграждението му трябва рашително да се повиши, а частната практика – да се разреши отново; бяхме уволнени лично от Малеев). Има и друга истина: че някои лекари си докарват още поне толкова, че и тройно повече средства от работа в няколко ЛЗ, но това е на цената на огромен труд и напрежение, подкопаващи здравето и намаляващи времето за почивка и повишаване на квалификацията.
Поне 75% от новозавършилите колеги (прекрасни младежи, владеещи чужди езици – каква разлика между тях и нашето поколение отпреди 4 десетилетия!!) заявяват откровено, че ще си търсят късмета и попрището “там”. И с пълно право; кой смее да ги укори? Ние сами прокуждаме децата си и нека да не си скубем косите, когато след 15-тина години “тук” няма да има кой да ни лекува…
Същите тъжни изводи можем да направим и по отношение на сестричките, чието нежно прилагателно “милосърдни” с погнуса заменихме със сухото “медицински”. Да, но сега ги търсим със свещ… Защото съотношението им към лекарите вместо да е обичайното за “там” 3:1, то “тук” е 1:1, дори 0,90:1. А лечението на болния е немислимо без милосърдни сестри! Кой ще му дава грижи и нежност, от които и тялото, и душата му така неистово се нуждаят, за да преборят болестта?
Безспорно, лекарската професия е Божествена, месианска. Не от всеки човек става добър Лекар. Но и най-големият ентусиаст би преосмислил всеотдайното си отношение към с нищо невиновния болен, когато месеци и години наред вижда унизително ниските цифри във фиша си.
Да се чуди и да се мае човек на упорството, с което българската държава продължава да не оценява труда и изкуството на своите лечители. Този въпрос, наред с демографския, са най-големият й позор, който продължава вече десетилетия наред – и няма никакви визгледи в скоро време да бъде решен.
И когато една държава не може (и упорито не иска!) да оцени труда на най-стойностните си хора, тогава те я напускат с омерзение. След като обществото се отнася по този начин с тях, тогава то няма да получава и адекватна висококвалифицирана лекарска дейност.
Нека по този повод цитираме великия Ботев:
“В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили бунтува.
Погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде.”
