Като че ли няма по-точно кратко определение за този достоен български Лекар-Хирург. Той беше разностранно развита личност – един от най-добрите ученици и асистенти на проф. Ал. Станишев; самият той неизбежно е щял да бъде професор – бъдещо заслужено признание, неосъществено поради свирепите гонения на всичките му сътрудници след 9 септември; запален любител на мотоциклетите, меломан и турист, заслужил планински спасител-доброволец.
Беше Чаровник! Дребничък, вечно подвижен, неуморим, почти денонощно пред операционната маса и край леглото на болния (от него за пръв път чух определението, което му е дал безсмъртният Хипократ – “Рес сакра” – “Свещена вещ”), колегиален, отзивчив, сладкодумец.
Като млад ординатор в Кардиологичното отделение на Ямболската Окръжна болница, написах и публикувах в местния вестник разказ за напрегнатото всекидневие и, поради това – пропуснатата любов на един хирург.
Д-р Руменов лично ме посети, за да ме поздрави и да ми благодари, защото “този разказ представлява голяма чест за нас, хирурзите”; така ме запали по тази тема – описването чрез белетризиране и документална публицистика на лекарския труд. Оттогава, вече над 40 години, не съм й изменил.
Като започнах работа в София, ме е викал у тях на гости. Живееше със съпругата си (която лично бе оперирал от рак на гърдите) в малка къщичка зад хотел “Родина”. Веднъж беше направил и купон с бивши свои медицински сестри – наистина много весел и забавен; танцуваше с тях и ги целуваше пред жена си…
Описал съм някои от хирургическите му подвизи и преживявания още в първата си книга – “Аз, Лекарят” (1985), както и в “Книга за българските хирурзи”. Бяха невероятни! От всички тях, а и от целия му професионален и човешки живот можеха да станат великолепни филми, цял сериал.
Впрочем, добрият му приятел Георги Данаилов написа няколко сценария – за вълнуващите филми “Хирурзи” и “Още веднъж за любовта”.
