Доц. Диана Петкова от Клиниката по белодробни болести към Университетската болница „Св. Марина” във Варна е новоизбраният национален делегат на България в Европейското респираторно общество. Тя ще представлява гилдията в предстоящите 3 години.
Съвсем наскоро доц. Петкова пое и друга важна позиция – в рамките на Петия конгрес на Българското дружество по белодробни болести, който се състоя в началото на м. юни, тя бе избрана от своите колеги за председател на Българското дружество по белодробни болести.
Доц. Петкова, какви цели си поставяте като председател на Дружеството по белодробни болести в рамките на двугодишния Ви мандат?
Първо бих искала да отбележа, че за мен тази позиция е много по-важната и много по-отговорната. Летвата е високо вдигната и е предизвикателство да се поеме председателството в такъв момент. Председателите на дружеството преди мен, доц. Коста Костов и доц. Явор Иванов, позиционираха белодробната медицина и дружеството на едно достойно място не само у нас, но и в чужбина.
В програмата, която готвя и предстои да представя пред управителния съвет, като принципи ще бъдат заложени професионализмът и добрата медицинска практика, интердисциплинарният подход, оптимизирането на интеграцията между болничната и доболничната помощ, диспансерите, бенчмаркингът (съизмерване с най-добрите). Сред приоритетите ми ще бъде също и работата с институциите, с пациентските организации и не на последно място – обучението.
Целите са много и за реализирането им е необходимо участието и съпричастността на колегите от гилдията, на партньорите от фармацевтичната индустрия, на пациентските организации. Разчитам и се осланям на опита, знанията и подкрепата на членовете на управителния съвет на дружеството, на екипа на клиниката, в която работя, както и на ръководството на МУ-Варна и Университетската болница „Св. Марина” – Варна, институции с утвърдено име и авторитет.
В какви мащаби се простират белодробните заболявания?
Проблемът с белодробните заболявания като че ли стои малко встрани от тези, които се извеждат в центъра на вниманието – например сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания, които, разбира се, не са по-малко важни. В последните години обаче белодробните заболявания като причина за смърт се изкачват на все по-предни места според статистиката на Световната здравна организация.
Всяка година от туберкулоза умират 1 милион души, 1,6 милиона – от белодробен рак, 375 000 от бронхиална астма, 3 милиона от респираторни инфекции, около 3 милиона от хронична обструктивна белодробна болест, само в Европа – над 300 000. За сравнение това е три пъти повече от жертвите на атомната бомба в Хирошима.
По време на българското участие на Петия конгрес на Българското дружество по белодробни болести бяха съобщени най-новите данни за честота на ХОББ в България, според които 15% от населението на страната над 40 години страда от това заболяване.
А на какво ниво е българската пулмология?
В действителността, в която живеем и работим, ние, специалистите пулмолози, се стремим да дадем максимално от това, за което сме обучени и подготвени. Целта ни в момента е гъвкаво и без компромис с професионализма си да предоставим на пациентите си специализирана медицинска помощ, съизмерима с тази в Европа.
Със сигурност мога да твърдя, че онова, което знаем и можем, е напълно съпоставимо с това, което знаят и могат нашите колеги в Европа и света. Това се признава и оценява високо от нашите европейски колеги. Доказателство за високата оценка е дългогодишното сътрудничество на варненската пулмология с водещи европейски и световни специалисти.
В рамките на това сътрудничество вече 14 години работим с Кантонална болница и Белодробна лига Сент Гален, Швейцария, в направление медицина на съня, а преди 4 години създадохме Белодробна лига Варна. С помощта на партньорите от Швейцария за пациентите от Варна и региона през последните 14 години се осигуряват апарати, подпомагащи дишането, недостъпни у нас за голяма част от пациентите, поради липса на финансиране от НЗОК и Здравно министерство. Дългогодишното ни сътрудничество с швейцарските медици дава възможност за обмяната на опит и знания, които да осигурят на пациентите с белодробни заболявания по-добро и по-качествено лечение.
Бъдещето и развитието на всяка наука и медицинска практика е именно в сътрудничеството, интердисциплинарността и обмяната на опит. От 5 години работим и по друга голяма програма съвместно с университета в Цюрих. В рамките на това сътрудничество в Университетската болница „Св. Марина” във Варна през м. ноември миналата година бе открит Център по пулмонална хипертония като част от Центъра по редки болести.
Благодарение на мултидисциплинарния екип от специалисти и с дарената от Центъра по пулмонална хипертония към Клиниката по вътрешни болести на Университетската болница в Цюрих апаратура се подпомага изключително много процесът на диагностика и мониториране ефектите от лечението при пациенти с пулмонална артериална хипертония.
Как се представиха участниците от МУ-Варна на Петия конгрес на Българското дружество по белодробни болести?
Участвахме в научната програма с представянето на 7 постера и 2 устни презентации в рамките на симпозиум с международно участие. Управителният съвет на БДББ присъди и връчи на д-р Велин Стратев втора награда за най-добър млад пулмолог. Той спечели и първа награда за най-добър постер. Редом с проф. Питър Барнс – президент на Европейското респираторно общество, специални гост-лектори на конгреса бяха проф. Рудолф Шпайх, Doctor Honoris Causa на нашия университет за 2014 година, и доц. Ото Шох от партньорската ни болница в Сент Гален, Швейцария.
