А пациентите защо не протестират?

Имаме предвид пациентите. Не измислените им, спонсорирани от фармацевтични фирми, “организации”, без никакви национални структури, представлявани единствено от вождовете им. защото ето какво ни написа един СИМП от областен град, пожелал да не споменаваме името му:

“РЗОК намалява лимитите ми всяко тримесечие. Стигнах до 400 лв, което е пълен абсурд за специализиран кабинет. Като надхвърля 10% от даденото ми, спирам да пускам направления за изследвания. Ако случаят изглежда важен, съветвам пациента да си ги направи, като ги плати лично. На другите отказвам, като ги съветвам да се оплакват в РЗОК. Мълчат си, траят си, чакат. Някои така си и екзитираха…

В повечето болници приемат предимно относително болни, т. е. с ненужни хоспитализации. Ако не приемаха здрави хора, парите ще стигнат. Трябва да се разкрият болници за продължителна рехабилитация (долекуване), но не се създават, явно не са финансово изгодни.

Тази здравна система е патологично зачената и мъртвородена. Кога ще се обяви официално смъртта ѝ?

А колегите от болниците стига са ревали, че парите не стигат. Вашите делегати послушно гласуваха този НРД/2014, след като добре знаеха, че парите ще стигнат до септември. Да са му мислили предварително, вместо послушно да вдигат ръце.

Т. нар. “кратък безкръвен преход” се оказа фактически много кървав и дълъг. Що се отнася до здравеопазването, то ще затъва все повече – при тоталния недостиг на финанси, застрашително намаляващите медицински специалисти, развиването на сивия сектор, рязката загуба на качество и човечност, придружавани от поскъпване.

Прави ми впечатление и друго обстоятелство. Служителите в НЗОК, с изключение на чистачките и шофьорите, са държавни служители, ерго те не плащат здравни осигуровки. С какво морално право тогава ще контролират тези пари? Пълен нон-сенс!

Българският народ е обречен на мизерия, болести и бавно, но  безвъзвратно стопяване и изчезване. Той сам си заслужи тази нерадостна съдба, като години наред избира политици, най-малко заинтересовани за обикновения човек и мислещи единствено за собствения си джоб.

Българинът не е в състояние да се самоуправлява демократично, нито да търси отговорност от тези, които е овластил и са го измамили и ограбили. Българинът е ярък индивидуалист, който е убеден, че може да постигне целите си единствено с андрешковски прийоми и погазвайки правата и интересите на останалите си сънародници. Затова сме орисани на страдания и изчезване.

Тепърва ние, лекарите, ще се запознаем и със съдебната система; неслучайно Висшият адвокатски съвет и Столичната адвокатска колегия, в сътрудничество с Международния съюз на адвокатите, организираха цял международен семинар по въпросите на лекарските грешки. Защо е тази загриженост за тях? Заради пациентите? Заради лекарите? Не – заради подушваната печалба…

В САЩ, както знаем, се водят много дела срещу лекари, за щяло и нещяло, но с една основна цел: да се получат солидни обезщетения при доказана лекарска грешка. 30% от делата там се губят от лекарите… В 30% се стига до извънсъдебно споразумение, 30% се губят от пациентите. Но американските лекари имат застраховки “Професионален риск”, а нашите – нямат…

Просто адвокатите намериха нова ниша за водене на печеливши дела…

Трябва да се преодолее и фармацевтичното лоби.

За 2013 г. 29% от бюджета на НЗОК е отишъл за лекарства! Че това е почти една трета!! В същото време изплатените средства за ПИМП са намалели от 8 на 6%; за СИМП – от 8 на 7%; медикодиагностичната дейност е запазена – 3%.

А за ПИМП и СИМП трябва да се заделят не 15, а 30%, за да се намали достъпът до болниците; за болничната помощ да бъде малко по-висока -  35%, за лекарствата – не повече от 20%; за долекуване и рехабилитация – 12% и 3% – за мениджмънт.”

 

Коментар. Относно процентното разпределение на средствата трябва експертно мнение, освободено от лобизъм.

Лошото е, че за първото тримесечие НЗОК е похарчила 40% от парите за лечение в чужбина. (Друг е въпросът, че в никоя друга страна няма подобен фонд, който би бил срамен за лекарското съсловие).

Съжденията за българина-индивидуалист, който не избира подходящи хора за ръководители, с пълна сила се отнасят и за лекарите, защото те са част от своя народ и няма как да бъдат други.

Д-р Дечо Дечев, изп. директор на УМБАЛ “Св. Георги” неотдавна заяви публично, че мениджмънтът на Касата е лош! Никога преди не е имало толкова тежки проблеми с нея. Напълно споделяме неговата оценка за лошото ѝ  планиране и стопанисване.

Всички изброени в цитираното писмо обстоятелства са достатъчно известни на всички. Както и мълчанието на агнетата.

Не, българите не са агнета.

Те поне врякат, когато ги водят на заколение.

 

Нека да цитираме и бившия финансов министър Стоян Александров: “Погледнем ли назад във времето, няма година, в която лекарите и пациентите да не плачат колко малко са парите в здравеопазването. А там е едно и също, защото безобразно се краде и няма контрол! За съжаление, щом е докарано дотам в най-хуманната професия да станат най-големи мошеници, представете си що за държава е това. Колкото и пари допълнително да им дадем, пак няма да стигнат. Не само защото безобразно се краде, но и защото в здравеопазването не се реформира нищо!”

 

Наш читател, който не се е подписал, но явно е колега, ни пише: “Къде е заровено кучето? Че лекарите работят и в извънболничната, и в болничната помощ. Това го няма никъде! Затова ще продължава свръххоспитализирането!

Поне 60% от КП могат да минат в извънболничната специализирана помощ и да се остойностят реално.

Е, защо не го правят?

Това се питаме и ние…

 

Накрая ще публикуваме и две много горчиви мнения, прочететени в сайта здраве.нет. Едното (явно писано от психиатър), касае нашата все по-любима съсловна организация:

“Райчинов е агент-манипулатор, който ви контролира съзнанието. Вие изпитвате недоволство, което не можете да изразите. То е блокирано още в началото, защото не знаете как да го извадите на повърхността. Половината от него избива в автоагресия, втората половина е отведена от каналджията Райчинов в контролиран от него мръсен поток, накрая потъващ в пясъците.

Вие сте психично зависими от държавата-експлоататор и се гърчите без никакви активни движения, които да доведат до бягство от реалността. Лашкате се между възбудните и задръжните процеси, докато стигнете до агонията. Просто сте обречени.”

Другото е написано явно от пациент:

“Болниците у нас се намират в ужасно и мизерно състояние. По документи работят 100-годишни лекари; ОПЛ продължават да лекуват в землянки, само със слушалки и апарат за кръвно налягане. Истината е, че трябва да се закриват болници и ОПЛ-практики, защото са далеч от медицината. А вие очаквате да стачкуват?! Ако я няма Касата, много от лекарите ще трябва да си сменят професията, защото са ниско квалифицирани.

“Когато родителите ми бяха приети в болница, лекарите ме накараха да им нося храна от къщи и да купувам всичките лекарства от аптеката в болницата. “Лекуваха” родителите ми така, че НИКОГА няма да се обърна за помощ към който и да е доктор. Падна ли – да ме копат и, край. Затова вноски не плащам.  Като се изгавриха с родителите ми, поне да не е с мен. Много гняв и жлъчка съм насъбрал към лекарите в сърцето си, направо – омраза.

Здравеопазването ни е в колапс с една-едничка цел: по-малко българи да се лекуват и повече – да мрат. Нищо случайно няма у нас…

Лекарите не заслужават заплатите си, защото си изкарват достатъчен доход от рекетирането на пациентите си, които, излезли от ръцете им, отиват в инвалидните колички или направо в гробищата.”

 

Коментар.

Прекалено сурови думи-присъда и в двете цитирани писма. Разбира се, те не се отнасят до всички лекари, но и за двама да са предназначени, пак ни заболя.

Апропо, същите думи чухме и от наша съседка, чийто съпруг почина неотдавна: “Ако стане нещо с мене, не ме водете в никоя болница! Каквото ми е писано – това да бъде…”

Убедени сме, че сред нашите читатели подобни безотговорни колеги няма.

Апропо, какво стана с великите намерения на БЛС да съдейства на СБМС за продължаващото обучение на съсловието?!

С каквото се е захванал бившият председател на СЛК, то винаги е пропадало.

 

Ще приключим с тежките, но справедливи думи на проф. Людмил Георгиев, изречени по Програма “Хоризонт”/16 юли:

“Ние свикнахме да живеем в агония – това ни се струва нормално!… Отдавна изчезна и доверието в държавните институции, защото те се държат като мафиотски организации.

Един народ, който обича робството, няма как да промени нещата.”

Мислим, че това заключение се отнася и до съсловието. И какво чудно: то е част от същия този свой народ и вероятно е невъзможно манталитетът му да бъде променен. Остава ни да се надяваме на класическите библейски 40 години, през които Мойсей е въртял своето племе, докато са измрели всички, които още помнят робството и го носят в душите си.

Да, но къде е нашият български Мойсей?!

И, после, къде са евреите, къде – българите… Едните – винаги солидарни към сънародниците си, обединени, бързо приспособяващи се към обстановката. Другите – недобронамерени и недоверчиви към тях, завистливи, тежки индивидуалисти.

С този си характер и манталитет така и няма да достигнем Ханаанската земя, братя българи. И ще продължаваме да се въртим в пустинята. Докато изчезнем всички, до един…

Tags: , , , , , , , , ,

Comments are closed.