В броя са публикувани няколко много интересни статии, между които ще отбележим “Компютърна томография при вариетети и аномалии на коронарните артерии” (В. Грудева), “Краниофациална фиброзна дисплазия – рентгенологични наблюдения” (Хр. Михайлова, Д. Йовчев), “Вретеновидно-клеточън тумор на млечната жлеза” (Кр. Цветанков, Ив. Плачков, Г. Хаджидеков, Ст. Филипов), “Стент-jail техника при ендоваскуларно лечение на интракраниални аневризми с широки шийки” (М. Лилов, Р. Юшкат), “Лъчелечението в комплекната терапия на високомалигнени екстранодални неходжкинови лимфоми” (Л. Маринова, И. Михайлова, Р. Георгиев), “Гигантска аневризма при 6-годишно дете” (Ст. Сираков, К. Минкин, М. Пенков, Ю. Тодоров) и др.
Ще се спрем именно на нея, защото е дълбоко впечатляваща. Казусът е наистина рядък, но може да се случи на всеки лекар в практиката. Интракраниалните сакциформени мозъчни аневризми са много редки в детска възраст. Дори в описаните серии на аневризми при деца е необичайна тяхната изява преди 7-годишна възраст. Пикът на възрастта при ювенилните мозъчни аневризми е около 12 години, като регистрираните случаи под 7-год. възраст са, повтаряме, много редки.
Клиничният случай е на гигантска сакциформена аневризма при 6-годишно дете, открита по повод силно главоболие, придружено с повръщане. След консултация от мултидисциплинарен екип от рентгенолози и неврохирурзи поради наличието на задебелена аневризмална стена, която е предпоставка за труден хирургичен подход, е взето решение за ендоваскуларно лечение на аневризмата поради по-добрия прогностичен и терапевтичен резултат за пациента.
Провежда се ендоваскуларно третиране на аневризмата до постигане на пълното й изключване от нормалното мозъчно кръвообращение. Пациентът преминава постоперативния период гладко, без усложнения и без прибавен неврологичен дефицит, като е изписан от болницата 4 дни след операцията.
Поздрави за нашите млади специалисти и тяхната европейска квалификация!
