На вниманието на професорите по УНГ
Диана Попова и Румен Бенчев
Г-жо и г-н професори,
Не се обръщам към вас с “уважаеми”, просто защото не мога да изпитвам подобни елементарни чувства към вас.
Трябваше да разбера от друго място, че отхвърляте предложението ми за съучастие в организирането на Белиновия симпозиум, както ми се полага, най-малкото от морална (след като съм го създал/2000), но, вече – и от юридическа гледна точка (след като съм го патентовал в Патентно бюро/2014 г.). Принудени от това ново обстоятелство, сте решили, без всякакво угризение на съвестта, да се отречете от името и делото на проф. Стоян Белинов.
Вие не намерихте и доблестта лично да ми съобщите вашето решение, защото добре знаете, че през последните години сте се явявали като крадци на интелектуален продукт. “Не кради!” и “Не пожелавай нищо, което е на ближния ти!”, гласят две от 10-те Божи заповеди. Вече ще ги спазвате. Но защо – след принуда?! Пренебрегнали сте обаче друга от Божиите заповеди: “Почитай майка си и баща си, за да живееш дълго на този свят!”. Защото проф. Белинов е основателят на вашата специалност в България, т. е. професионалният ви баща.
Сега вече спокойно ще можете да провеждате обезличения си “Симпозиум на Катедрата по УНГ/ИСУЛ” или каквото и ново название там сте му измислили, захвърляйки в прахта и забвението славното достойно име на проф. Белинов.
Ами, тогава – браво на вас, и да ви е честито!
