Ръководството на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи е поискало среща с новия здравен министър, за да изрази (за пореден път!) тревогата си относно унизително никите заплати на медицинските сестри и останалия персонал, който подпомага лечебната дейност.
Действително, това недостойно отношение към тях от страна на обществото и държавата продължава вече 7 десетилетия. Наричани в миналото “милосърдни сестри”, след 9 септември те биват назовавани с далеч по-неангажиращото и отчуждено понятие “медицински”. И им се отреждат най-ниските заплати, по-малки и от продавачките в Нармаг. Дойде т. нар. демокрация, но положението не се промени. Отново – на дъното на щатните таблици. Рядко някоя от сестрите ни надхвърля 450 лв; на някои место едва достигат 350!!
Защо, наистина, продължава това сурово отношение към тях? С какво са го заслужили? Та те са най-близко до болните хора, до излъчваните от немощните им тела опасни секрети, подложени на непрекъснат риск от заразяване. Както операционната сестра Лалка Вълчанова от “Пирогов”, която неволно е убодена по време на операция, прихваща хипатит С и след няколко дни умира от чернодробна кома. Да не говорим за преизтощението, на което и те са подложени, както лекарите?
Тук ще спомена други две операционни сестри от същата героична болница “Пирогов”. Радина Стоева, 32-год., след тежко непрекъснато слято (дневно и нощно) 24-часово дежурство, си тръгва към дома, но на улицата, пред трамвайната спирка, умира от масивен инфаркт. Само след 5 дни предстои сватбата ѝ. Сестра ѝ, специално дошла за щастливото събитие от Канада, ще трябва вместо да играе на булчинското хоро, да я изпраща след катафалката в гроба. Мария Чолакова, 53-год., успява да се прибере вкъщи след пренапрегнатия си работен ден, където получава инсулт и след 3 дни умира в реанимационната на любимата си болница.
Няма как да не кажа няколко скръбни думи и за героинята м. с. Стефка Димитрова (1941 – 1963), операционна сестра от Пловдив, алпинистка, която при опит да спаси оплел се във въжетата катерач в Карловския балкан над хижа “Рай”, пада фатално върху скалите.
“Бяла като ангел, нежна като бриз” е работното заглавие на запланувана за сестрите бъдеща книга. Мисля, че това е точното им кратко определение. Но те намаляват непрекъснато. В скоро време няма да ги имаме изобщо. Новозавършилите лекари и сестри бягат в чужбина, където за 1 месец работа там ще получават колкото за 1 година тук. И няма да бъдат унижавани, а почитани – според положените грижи и майчинско отношение към страдащите хора.
Нашето болно общество трябва най-после да прояви милосърдие към милосърдните си сестри. Ако иска да получи същото.
Ама надали…
