Как се става доктор по медицина? Как се пише дисертационен труд? Кой може да те научи на това? В Медицински университет – Варна дават отговори на тези въпроси и на още много други в Училището за докторанти. В рамките на проект по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, спечелен от университета преди две години, бе подпомогната научноизследователската дейност на близо 80 учени и изследователи в областта на медицината, денталната медицина, биохимията и биотехнологиите, социалната медицина, организацията и управлението на здравеопазването.
Изготвяне и издаване на специално ръководство за докторанти, курсове и обучения с лектори от страната и чужбина, осигуряване на достъп до специализирана научна литература, речници, атласи, софтуер за обработка на данни, оказване на своевременна помощ и съвет – това е само част от всестранното съдействие, което оказва екипът в Училището за докторанти.
Сумата по проекта, която получава като месечна стипендия всеки един докторант и неговият научен ръководител, не е голяма (120 лв.). Но за разлика от редовните, задочните и свободните докторанти у нас не получават абсолютно никаква финансова подкрепа от държавата. Проектът и университетът обаче подпомагат не само с методическа помощ, но и финансово работата на докторантите, включително и с поемане на разходите за командировки и участия в научни конференции и симпозиуми.
„Проектът “Повишаване на научния потенциал и възможностите за кариерно развитие в областта на медицината, здравеопазването и биотехнологиите”, който спечелихме, дойде в най-подходящия за нас момент“, казва проф. д-р Риналдо Шишков, координатор на проекта, заместник-ректор по кариерното развитие, научноизследователската дейност и следдипломното обучение по време на заключителната среща по проекта, която се състоя на 21 ноември в МУ-Варна. Според новия закон за развитие на академичния състав в България асистентите трябва да са защитили дисертационен труд в рамките на 4 години, за да имат правото да продължат да преподават и да подновят трудовия си договор. „Може да се погледне и от тази гледна точка – проектът е свързан именно със създаване на преподавателски кадри“, пояснява проф. Шишков.
Голяма част от научните ръководители споделят, че преди писането на дисертационни трудове е било като ходене по мъките. Докторантите се сблъскват с всякакви проблеми, а на практика няма към кого да се обърнат, освен към своя ръководител. „С начина, по който заработва Училището за докторанти в МУ-Варна, може да кажем, че един личен проблем се превръща в институционален, а оттук и по-широкият диапазон от възможности за неговото разрешаване“, добави още проф. Шишков.
Натрупаният опит и методика на работа в Училището за докторанти в МУ-Варна, както и единственото, издадено у нас, практическо учебно помагало за докторанти биха могли да послужат като основа за изграждането на школа в тази насока, подпомагаща активно развитието на научноизследователския сектор в България, убеден е екипът от Медицински университет – Варна.
Към момента общият брой на докторантите във Варненския медицински университет е 130, а защитилите дисертации в рамките на проекта са 26.
