Чел съм много книги по здравен мениджмънт; напоследък техният брой чувствително се увеличи, както и редица дисертации и хабилитации по темата. Явно, тя ще става и все по-модерна, във връзка със задолбъчаването на кризата, по-точно – хаоса в здравната ни политика. Действително, управлението на лечебни заведения не е лъжица за всяка уста; тук са нужни както умения и опит, така и управленски талант, а той е почти равнозначен на художествения.
В навечерието на Новата година ми попадна книгата с горното заглавия; подари ми я лично авторът ѝ, известен като умел ръководител на 4 големи софийски болници в системата на Александровска. Дори не знаех, че този човек пише каквото и да е. Но още след първите страници с изумление разбрах: за мениджмънта, наглед скучна и суха тема, в която непрекъснато се спъваш в диаграми, таблици, витиевати съждения и често неясни, нищо неказващи термини, можело да се пише и по човешки!!
Да, наистина: да ръководиш група хора (колектив, казано по социалистически), да ги увличаш, да ги поощряваш и, ако е нужно – наказваш, е нужно преди всичко човешко отношение, защо пък да не го кажем – християнска любов към ближния. Особено що се отнася до лечебните заведения. Защото там хора работят с хора. А нали Мидицината е създадена от хората и съществува именно заради хората, не – против тях, както все по-често се случва напоследък?!
Не е необходимо тази книга да се разглежда надълго и нашироко. Достатъчно е да цитираме няколко реда от последната ѝ глава; наслаждавайте се на стила и съжденията в нея, с които напълно сме съгласни:
“Някак неусетно нашият живот се превърна в продукт. Измерва се с пазарни показатели и следва пазарната конюнктура. Успехът е част от този пазар, а ние сме неговите носители. Да, но успехът има цена. Не тази, за която ще прочетете в сутрешния борсов бюлетин.
Цените на златото, пшеницата и петрола са изключително важни, но те нямат нищо общо с другата цена – на нашия живот. Доколкото въобще е допустимо и редно да измерваме живота си в пари, акции и тройунции злато е въпрос, на който не можем или, по-скоро, не желаем да отговорим. Защото в отговора е кодирана мизерната същност на нашето битие, сведено изключително и само до материални измерители.
И така, независимо дали искаме или не, един ден ще застанем пред другия измерител на нашия живот – здравната цена, с която плащаме успеха (или стремежа към него, бел. Т. Н.).
Потъваме във водовъртежа на времето. Делничният поток от неразрешими задачи, коварни проблеми, сложни казуси, неочаквани неприятности, стресиращи изненади, ни заливат и не ни стигат сили да поемем дъх, нежели да противостоим на тази стихия. Свръхнатоварването е отровен букет от умствени, емоционални и нервно-физически компоненти.
