Аз все още съм жив,
но какво от това?
Уморена е вече
мойта луда глава
от безсмислени битки
в този сляп лабиринт.
Подарявам ви моето
копие, моя щит
и мечтата красива,
че доброто, все пак,
някой ден ще намери
спасителен бряг.
и човекът, омесен
от възторг и печал,
ще признае: ненапразно
на света съм живял!
Сбогом, мелници мои!
Сбогом, моя любов!
Моя светла химера,
и молитва, и зов!
Присмехулници мои,
аз докрай ви простих!
…А сега си отивам
стар, самотен и тих.
Людмил Симеонов, Свищов
