“Съществуващата пропаст между етичното и икономическото мислене в лечебните заведения трябва да отиде в историята. Новата здравна политика трябва да преодолее вулгарното икономизиране на здравните стратегии чрез един реалистичен етичен избор за по-справедливо функциониране и разпределение на ресурсите, фокусиране към трайни гаранции за национална здравна сигурност.
Професионалното призвание на лекаря не може да бъде в плен на икономически критерии и мотиви, които са функция и отговорност на здравния политик и законотворец, на здравния министър, а не на лекаря-клиницист.
Отговорността на здравните реформатори и законотворци е толкова по-голяма, колкото по-ограничени са ресурсите, защото и самата отговорност е ресурс.
Управленската отговорност е ресурс, който осъществява синтеза на етичното и икономическото мислене и е витално нужен за новия стратегически професионализъм в здравеопазването. Без гарантирана управленска отговорност професионалното етично поведение на медицинския персонал ще бъде изправено пред всекидневен риск.
Проф. Веселин Борисов, ”Форум медикус”
Коментар. Не може да бъде по-точно формулирано безизходното положение, в което преди 15-16 години ни захвърлиха самонадеяните баш-реформатори, воглаве със стоматолога, “в чиито ръце не е умирал нито един пациент”, по сполучливия израз на незабравимия акад. Чудомир Начев.
Призивът на проф. Борисов за т. нар. “управленска отговорност” обаче е обречен да си остане един неосъществен блян-химера поради икономическите окови, поставени на ЛЗ от вездесъщата надменна НЗОК, самоволно разпределяща парчетата от баницата. Защото в тази финансова институция, цинично-откровен враг на Медицината и Човеколюбието, са и хлябът, и ножът.
Да ѝ ги отнемем!
