Прочетено от автобиографичната книга на Лили Иванова – “Истината”

“Животът ми започва всеки ден отначало.”
“Баба ми викаше: “Никога не се чуди на акъла на хората!”.

“Винаги съм била млада. Ще си остана млада. Тези, които говорят за моята възраст, ще остареят преди мен. А може би и са остарели отдавна.”

“Навремето възпитанието го нямаше като дума, но всички знаеха правилата на живота. Правилата бяха ясни и хората сякаш бяха по-човечни.”

“Бог ме е посочил по някакъв начин. Всичко е Божа работа. Бог знае защо ме е създал.”

“Любовта е по-силна от всичко.”

“Никога не се връщам назад. Назад няма нищо. Всичко е напред.”

“Жестокостта на хората е отчайваща. Но няма да попречи на истината.”

“Сцената е моят най-добър любовник.”

“Защо вечно се оказва, че другите ни се възхищават, а ние в собствения си живот, вместо поздрави, си разменяме гримаси?”

“Ние, българите, не обичаме огледала.”

“У нас, за да те признаят, трябва да си стар, болен или умрял. Избирайте.”

“Печеля уважението на чуждите държави, но не и на българската. И защо ви е на вас злобата? Не разбирам.”

“Няма такава награда, дори Нобелова, която да стопли българите помежду им.”

“Злобата у нас няма мотивация. Думата “Признание!” е смешна дума на български.”

“Дребнавият човек си остава дребнав цял живот. Лошият човек по това се познава – той прави зло на всички и докато върши това зло, пречи и на себе си, прави зло и на себе си. Това са хора, които се отказват заради себелюбието си от работа и от възможности – само защото са глупави.”

“Нямам нужда от собствените си комплименти. Като се погледна в огледалото, знам колко пари струвам.”

“Много внимавам сексът да не ме изтощава. Енергията изчезва.”

“Нищо не ми е подарявано. Нищо не ми е давано.”

“Политиците обичат чалгата. Доказан е бракът между политиката и чалгата. Всичко в държавата ни е чалга.”

“Моята титла е само една. Забравете кой е най-велик и кой е номер едно. Аз съм Лили Иванова. Няма друг с такава титла.”

“Хора, които изглеждат по-възрастни от възрастта си, не бива да коментират други хора, които изглеждат млади за годините си.”

“Аз съм последната, която ще се разочарова от Бог. Очаквах чудо, защото Бог е любов. Аз пея за любовта.”

“Оправях се сама. Самотата е присъдата на българите.”

“Аз съм просто един единак, който разказва за глутницата.”

“Обичам живота си. Той е смислен и полезен. Щастлива съм, че го живея с вас. Въпреки всичко.”

И ние те обичаме, Лили!

(Из автобиографичната книга на Лили Иванова – “Истината”)

Comments are closed.