Животът на всеки лекар е сам по себе си достоен за роман или телевизионен сериал, изпълнен с множество вълнуващи автентични епизоди, без измислици и украшения. За съжаление, малцина от колегите сядат пред белия лист, за да ги излеят и запечатат в слово завинаги за поколенията.
Един осенените от подобна идея (и, най-важното – осъществили я!) е бележитият български акушер-гинеколог д-р Иван Аврамов. Родом от Първомай, израснал и завършил гимназия и медицина в Пловдив, преминал през живожарищата на селския лекар в добруджанския край, работил в катедрите по АГ във Варна, Плевен и Добрич, изродил бебетата на хиляди родилки, включително и в пустините на Либия, вече 84-годишен, той издаде 8-та си книга – “Кратки бележки за себе си и на другите за мен”. Завидна работоспособност, съчетана с гражданска и съсловна съвест!
Интересен е поводът за написването ѝ. През зимата д-р Аврамов пада лошо и губи съзнание. Дошъл на себе си, се зарича да напише “последната си книга”, с кратко описание на преминалия си житейски и професионален път. Излива я на един дъх.
Наистина, светъл живот, извървян честно и самоотвержено. Баща му рано става сираче, едва 7-годишен. Израства в сиропиталището в Пловдив, където завършва Духовната семинария. Отива свещеник в Първомай. Там се ражда Иван. След 9 септември у тях нахлуват въоръжени ремсисти, търсят баща му, за да го разстрелят пред очите на цялото семейство. Вината му? Преподавал е вероучение. Не е марксизъм-ленинизъм, нали така – значи е враг на народа! За късмет, отец Харалампи отсъства от дома. От тогава, а и като като студент, Иван Аврамов е гледан “накриво” – нали е “попски син”, т. е. “ не наш”? После… учтиво го канят за член на БКП, но той категорично отказва.
На разпределението сам пожелава добруджанския край, без никога да е ходил там. Причината: честолюбив отговор на закачката на ректора проф. Тодор Захариев, че пловдивчани не отиват далеч от родния си край. Въпреки възраженията на семейството си, не се отказва от решението си. отива там – и остава завинаги запленен от необятната добруджанска шир и нейните сърдечни хора.
Следват: специализация, Варна, Плевен, Добрич, Либия. Път дълъг и величествен.
Достойно есть, колега Аврамов!
