Доц. Елена Александрова е виден български онкохирург, от десетилетия занимаваща се с рака на млечната жлеза. Неотдавна излезе новата й книга, в която подробно разглежда историята на мастектомията от древността до наши дни, както и най-новите практики в тази толкова важна област от женското здраве.
Най-старото съобщение за това толкова плашещо нашите мили жени заболяване идва от древен Египет (1600 г. пр. Хр.). В хирургичен папирусен свитък са описани 8 случая на растящи и разязвени тумори на млечната жлеза, лекувани чрез каутеризация с нагорещено желязо. Заключението на незнайния автор е: “няма лечение на рака на гърдата”…
Изрязване на болните тъкани и последваща каутеризация – това са прийомите за лечението му векове наред, без никакво понатия за стерилност, придружено от призиви към Боговете да помогнат на болните.
1200 години по-късно Хипократ открива външната прилика на тумора с рачешките крака. През 460 г. пр. Хр. той описва своя пациентка с ретракция и кървене от мамилата. Отрича хирургичната намеса, смятайки я за опасна и ускоряваща смъртта на жената. Мнението и поведението му споделят по-нататък и гръцките и римските лекари. Вместо хирургично лечение, те прилагат каустични средства и каутеризация на туморите.
Първото съобщение за хирургично лечение на тумор в млечната жлеза е на гръцкия историк Херодот (550 – 486 г. пр. Хр.); то е извършено от персийския лекар Демоседес на съпругата на цар Дарий – Атоша.
Целзий (25 – 50 г. пр. Хр.) пръв открива увеличението на аксиларните лимфни възли и класифицира туморите на млечната жлеза, започвайки от “тумор като кокосов орех”, последван от карцином без разязвяване, карцином с разязвяване и накрая кървящ тумор.
Великият гръцки лекар (на работа при римските императори) Гален (131 – 203 г. сл. Хр.) смята за безполезно отстраняването на тумора и цялата гърда, защото той отново се появява на същото място или другаде по тялото.
Първото отстраняване на млечна жлеза по повод тумор извършва гръцкият хирург Леонидус (180 г. сл. Хр.). Интервенцията се състои от повтарящи се инцизии с нагорещен ръжен около жлезата с цел пемостаза преди отделянето й от гръдната стена и самата ампутация. След процедурата прилага домашно приготвени лапи върху раната. Естествено, болните загиват, най-вече вследствие инфекции.
Бащата на хирургията – френският фелдшер Амброаз Паре (1510 – 1590 г., Бащата на хирургията) пръв оценява аксиларните лимфни възли като част от малигнения процес. Професорът по анатомия и хирургия при Падуанския университет Андрей Везалий (1514 – 1564) пръв използва лигатури на съдовете при мастектомия; той смята за правилно да се отстраняват и гръдните мускули заедно с гърдата. Все пак, за пръв радетел на модерната мастектомия се явява Михаел Серветус (1511 – 1553), който отстранява жлезата заедно с лимфните възли покрай големия пекторален мускул.
Авторката подробно разглежда развитието на мастектомията от древността през Средновековието, та до наши дни. Споменава се и американският анатом и хирург Уилям Халстед (1852 – 1922), предложената от когото радикална мастектомия, носеща името му, не се е променила и до ден днешен и принципите му за хирургичното лечение на рака на млечната жлеза са фундаментални и до днес. В монографията са разгледани и щадящата мастектомия (приложена за първи път у нас от учителя на доц. Александрова проф. Станко Киров),както и усложненията и лечението им.
